Всяка реконструкция на живота на древните ловци събирачи на базата на оцелели артефакти е изключително проблематична. Една от най-ярките разлики между древните събирачи и техните потомци от земеделската и индустриалната епоха е, че първите са разполагали с много малко артефакти, които са имали скромна роля. През живота си един типичен представител на модерно благоденстващо общество вероятно ще притежава няколко милиона артефакта — от коли и къщи до пелени за еднократна употреба и картонени кутии с мляко. Едва ли има дейност, вярване или дори емоция, които да не са опосредени от предмети, които ние сами сме произвели. Нашите хранителни навици гъмжат от умопомрачителен брой подобни предмети — от лъжиците и чашите до лабораториите за генно инженерство и гигантските презокеански кораби. В игрите си съвременният човек разполага с безброй играчки от пластмасови карти до стадиони със 100 000 места. Нашите романтични и сексуални отношения са снабдени с пръстени, легла, хубави дрехи, секси бельо, презервативи, модни ресторанти, евтини мотели, летищни барове, венчални зали и компании за кетъринг. Религиите внасят свещеното в живота ни с помощта на готически катедрали, мюсюлмански джамии, индуистки ашрами, свитъци, на които е написана Тората, тибетски молитвени барабани, свещенически раса, свещи, тамян, коледни елхи, безквасен хляб маца, гробници и икони.
Ние почти не забелязваме, че сме отрупани с предмети, докато не се наложи да се преместим в нов дом например. Събирачите са се местели всеки месец, всяка седмица и понякога всеки ден, мятайки собствеността си на гръб. Не са съществували компании, организиращи преместването, камиони и дори товарни животни за споделяне на бремето. По тази причина те са взимали само най-необходимото. При това положение имаме основания да приемем, че по-голямата част от техния когнитивен, религиозен и емоционален живот е протичал без помощта на артефакти. Археолог, който работи след 100 000 години, би могъл да си състави съвсем смислена картина на мюсюлманските вярвания и практики от множеството обекти, които ще открие при разкопките на джамия. Но като цяло ние не разполагаме с кой знае какво, когато се опитваме да разберем вярванията и ритуалите на древните ловци събирачи. Със сходен проблем би се сблъскал и бъдещият историк, който трябва да опише социалния свят на американските тийнейджъри от XXI в., опирайки се единствено на останките от тяхната комуникация, проведена с помощта на традиционна поща — без следи от телефонни разговори, електронни писма, блогове и текстови съобщения.
Заради това ако разчитаме на артефакти представата ни за живота на древните ловци събирачи ще бъде изкривена. Един от начините да поправим това е да се вгледаме в днешните общества от събирачи. Те могат да бъдат изследвани директно чрез антропологическо наблюдение. Но има сериозни причини да сме много внимателни, когато екстраполираме от днешните по отношение на древните общества.
Първо, всички общества от събирачи, оцелели до модерната епоха, са повлияни от съществуващите редом с тях земеделски и индустриални общества. В резултат от това е рисковано да допуснем, че валидното за тях е валидно и за времето отпреди десетки хиляди години.
Второ, модерните събирачески общества са оцелели предимно в региони, където климатът е суров, теренът е негостоприемен и неподлежащ на обработка. Обществата, които са се адаптирали към екстремните условия на пустинята Калахари в Южна Африка, лесно могат да се окажат подвеждащ модел за разбиране на древните хора, обитаващи плодородни зони като долината на реката Яндзъ. Най-малкото гъстотата на населението в регион като Калахари е много по-ниска в сравнение с онази в долината на Яндзъ и е осезаемо по отношение на редица ключови въпроси относно размера и структурата на групите и взаимоотношенията им.
Трето, най-забележителното при обществата от ловци събирачи е степента на различия между тях. Те се различават не само ако обитават различни краища на света, но дори ако са в един и същ регион. Добър пример е огромното разнообразие на групите, които първите европейци, дошли в Австралия, заварват сред местното население от аборигени там. Точно преди завладяването им от Великобритания между 300 000 и 700 000 ловци събирачи живеели на континента, разпределени в 200-600 племена, всяко от които се разделяло допълнително на няколко групи. (Noel G. Butlin, Economics and the Dreamtime: A Hypothetical History (Cambridge: Cambridge University Press, 1993), 98-101; Richard Broome, Aboriginal Australians (Sydney: Allen & Unwin, 2002), 15; William Howell Edwards, An Introduction to Aboriginal Societies (Wentworth Falls, NSW: Social Science Press, 1988), 52.)