Всяко племе имало свои език, религия, норми и обичаи. В района на днешна Аделаида в Южна Австралия живеели няколко клана, при които родствената връзка била по бащина линия. Тези кланове се обединили в племена изключително на териториална основа. За разлика от тях няколко племена в Северна Австралия привилегировали произхода по майчина линия и личната идентичност зависела повече от тотема, отколкото от територията.
Може да се допусне, че етническото и културно разнообразие сред древните ловци събирачи е било също толкова впечатляващо и че всички те — между 5 и 8 милиона души в навечерието на земеделската революция — били обособени в хиляди племена с различни езици и култури. (Fekri A. Hassan, Demographic Archaeology (New York: Academic Press, 1981), 196-199; Lewis Robert Binford, Constructing Frames of Reference: An Analytical Method for Archaeological Theory Building Using Hunter-gatherer and Environmental Data Sets (Berkeley: University of California Press, 2001), 143.) Това в крайна сметка е основна част от наследството на когнитивната революция. Благодарение на появата на фикцията дори онези със сходен генофонд, живеещи в сходна среда, имали възможност да създават напълно различни въобразени реалности, които се манифестирали под формата на различни норми и ценности.
Имаме например основания да считаме, че група от ловци събирачи, съществувала преди 30 000 години на мястото, където сега е Оксфордският университет, е говорила език, различен от онзи на групата, обитавала днешната територия на Кеймбридж. Първата група може да е била войнствена, втората миролюбива. Може би кеймбриджската е имала комунална организация, докато оксфордската се състояла от нуклеарни семейства. Първата вероятно е прекарвала дълги часове в изработка на дървени статуетки на техните духове пазители, докато втората изпълнявала ритуалите на почитание към божествата чрез танц. Първата може би е вярвала в прераждането, а втората го е смятала за глупост. В едното общество еднополовите връзки може да са се приемали, а в другото са били табу.
Иначе казано макар модерните наблюдения върху групи от ловци събирачи да могат да ни помогнат да разберем някои от аспектите на живота на древните, хоризонтът от възможности на последните е много по-широк и по-голямата част от него е скрита от погледа ни. („Хоризонт от възможности“ означава целия спектър от вярвания, практики и опит, които са открити за дадено общество, имайки предвид неговите екологични, технологични и културни ограничения. Всяко общество и всеки индивид обикновено влиза в досег само с мъничка частица от техния хоризонт от възможности.) Яростните спорове около „естествения начин на живот“ на Homo sapiens пропускат основното. След когнитивната революция не е имало един-единствен начин на живот, а единствено културно обусловен избор в контекста на една забележителна палитра от възможности.
ДРЕВНОТО БЛАГОДЕНСТВАЩО ОБЩЕСТВО
При все това какви обобщения можем да направим за живота в предземеделския свят? Изглежда обосновано да предположим, че по-голямата част от хората живеели в малки групи, наброяващи между няколко десетки и няколко стотици индивиди, и че всички те принадлежали към човешки вид. Последното е важно, защото съвсем не е очевидно. Повечето членове на земеделските и индустриалните общества са одомашнени животни. Те не са равни на своите господари, разбира се, но въпреки това са членове на тези общества. Днес обществото, наречено Нова Зеландия, се състои от 4,5 милиона представители на вида Homo sapiens и 500 милиона овце.
Има само едно изключение от това общо правило — кучето. То е първото животно, одомашнено от Homo sapiens, и това се случва преди земеделската революция. Експертите не са на едно мнение относно точния момент, но разполагаме със сигурни свидетелства за наличие на домашни кучета отпреди около 15 000 години. Те може да са станали част от човешка група хиляди години по-рано.
Кучетата са използвани за лов и борба, както и като сигнална система срещу натрапници и диви животни. С хода на поколенията двата вида еволюирали съвместно и развили способи за успешна комуникация помежду си. Кучетата, които проявявали повече усет към нуждите и емоциите на хората около тях, получавали допълнителна храна и грижа и оцеляването им било много по-вероятно. В същото време те се научили да манипулират хората в името на собствените си нужди. Тази връзка, продължила 15 000 години, породила разбиране и привързаност много по-дълбоки в сравнение с отношенията между човека и което и да било друго животно. (Brian Hare, The Genius of Dogs: How Dogs Are Smarter Then You Think (Dutton: Penguin Group, 2013).)