Членовете на една група се познавали много добре и били заобиколени през целия си живот от приятели и роднини. Самотата и възможността да разполагаш със себе си били рядкост. Групите, живеещи в съседство, вероятно са се конкурирали за ресурси, а може и да са имали конфликти, но наред с това са поддържали и приятелски отношения. Те обменяли членове, ловували заедно, търгували с редки луксозни предмети, сключвали политически съюзи и празнували религиозни празници. Подобен тип сътрудничество е една от най-значимите отличителни характеристики на Homo sapiens и му осигурява предимство пред останалите човешки видове. Понякога отношенията между живеещи в съседство групи са толкова близки, че заедно формират племе, споделящо общ език, общи митове и общи норми и ценности.
Но не трябва да надценяваме важността на подобни външни отношения. Дори ако във времена на криза живеещите в съседство групи се сближавали повече и дори ако от време на време се обединявали, за да ловуват или празнуват заедно, по-голямата част от времето си те прекарват в пълна изолация и независимост. Търговските отношения са като цяло ограничени до предмети на престижа като раковини, кехлибар и пигменти. Няма данни за търговия със суровини като плодове и месо, нито пък че прехраната на една група е зависела изцяло от вноса на суровини от друга. Социополитическите отношения също са като цяло спорадични. Племето не е постоянна политическа рамка и дори да има места за сезонни срещи, не съществуват постоянни градове и институции. Обикновеният индивид прекарва дълги периоди от време, без да вижда или чува друго човешко същество, идващо от друга група, и през целия си живот не среща повече от няколкостотин човека. Homo sapiens населява огромни територии, но гъстотата на населението е ниска. Преди земеделската революция населението на цялата планета е по-малко от това на днешния град Кайро.
Повечето представители на вида живеят пътувайки, придвижвайки се от място на място в търсене на храна. Тяхното движение зависи от промяната на сезоните, от годишните миграции на животните и от циклите на растеж на растителността. Те обикновено пътуват напред-назад в рамките на един район с площ между няколко десетки и стотици квадратни километри.
Понякога общностите напускат своята зона и проучват нови земи, като причина за това обикновено са природни бедствия, военни сблъсъци, демографски натиск или инициатива на харизматичен лидер. Тези пътешествия са в основата на експанзията на човека по цялата планета. Ако една група от ловци събирачи се разцепва на всеки 40 години и новите групи се придвижват към нови територии, отдалечени на стотици километри на изток, разстоянието между Източна Африка и Китай би се населило за около 10 000 години. В някои изключителни случаи, когато хранителните запаси са особено големи, групите се установяват на едно място за цял сезон или дори за постоянно. Техники за сушене, опушване и замразяване на храната дават възможност за по-дълги периоди на уседнал живот. Още по-важно е обстоятелството, че по протежение на бреговете на морета и реки, богати на морска храна и водни птици, хората създават постоянни селища — първите в историята, възникнали много преди земеделската революция. Риболовните селища може да са се появили по бреговете на островите на Индонезия още преди 45 000 години и да са били изходната точка, от която Homo sapiens започва своето първо презокеанско пътешествие, довело до завладяването на Австралия.
В повечето хабитати Homo sapiens има гъвкав и опортюнистичен стил на хранене. Той търсел термити, берял горски плодове, изравял корени, дебнел зайци и ходел на лов за бизони и мамути. Въпреки че популярният образ, който битува, е на „човекът ловец“, събирачеството било основната му дейност и осигурявало повечето хранителни ресурси и суровини като кремък, дърво и бамбук.
Homo sapiens не събирал само храна и суровини, но и информация. За оцеляването си се нуждаел от подробна ментална карта на територията си. За да увеличи ефективността на всекидневното търсене на храна, се нуждаел от информация за цикъла на растеж на всяко растение и за навиците на всяко животно. Трябвало да знае кои храни са засищащи, кои отровни и кои могат да се използват за лечение. Трябвало да познава хода на сезоните и знаците, предвещаващи гръмотевична буря или засушаване. Той проучвал всеки поток, всяко орехово дърво, всяка меча бърлога и всяко находище на кремък в околността. Всеки трябвало да знае как да направи каменен нож, как да поправи скъсана дреха, как да измайстори капан за зайци, как да се справя с лавини, змии и гладни лъвове. Овладяването на всяко от тези умения изисквало години, прекарани в чиракуване и упражнения. Обикновеният древен събирач можел да превърне парче кремък във връх на стрела за минути. Ако ние се опитаме да направим същото, ни очаква пълен провал. Повечето от нас не разполагат с експертно знание за начина на разцепване на кремъка и базалта, както и с фината моторика, необходима за прецизна обработка на подобни материали.