С други думи, обикновеният събирач е имал по-обширно, по-дълбоко и по-разнообразно знание за непосредствената си среда в сравнение с повечето от днешните си потомци. Днес, за да оцелеят, на мнозинството хора в индустриалните общества не им е нужно да знаят кой знае колко за природата. От какво знание реално се нуждаем, за да вършим работата си на компютърни инженери, застрахователни агенти, учители по история или работници в завод? Трябва да знаем много за конкретното ограничено поле на експертиза, но за необхватния хоризонт на жизнените нужди ние разчитаме сляпо на помощта на други експерти, чието знание е също толкова ограничено. Човешкият колектив знае много повече днес в сравнение с древните общности, но на индивидуално ниво древните събирачи са вероятно най-сръчните и най-информираните хора в историята.
Има свидетелства, че средният размер на мозъка на Homo sapiens всъщност е намалял от времената на събирачеството насетне (Christopher В., Ruff Erik Trinkaus and Trenton W. Holliday, ‘Body Mass and Encephalization in Pleistocene Homo’, Nature 387 (1997), 173-176; M. Henneberg and M. Steyn, ‘Trends in Cranial Capacity and Cranial Index in Subsaharan Africa During the Holocene’, American Journal of Human Biology 5:4 (1993): 473-479; Drew H. Bailey and David C. Geary, ‘Hominid Brain Evolution: Testing Climatic, Ecological and Social Competition Models’, Human Nature 20 (2009): 67-79; Daniel J. Wescott and Richard L. Jantz, ‘Assessing Craniofacial Secular Change in American Blacks and Whites Using Geometric Morphometry’, in Modern Morphometries in Physical Anthropology: Developments in Primatology: Progress and Prospects, ed. Dennis E. Slice (New York: Plenum Publishers, 2005), 231-245.). Оцеляването в тази епоха изисквало добре развити умствени способности от всеки. С появата на земеделието и производството хората във все по-голяма степен можели да разчитат на уменията на другите за своето оцеляване и по този начин били открити „нови ниши за малоумници“. Всеки може да оцелее, работейки като превозвач на вода или работник на поточна линия и да предаде своите най-прозаични гени на следващото поколение.
Събирачите познавали и владеели до съвършенство не само заобикалящия ги свят от животни, растения и предмети, но и вътрешния свят на своите тела и сетива. Те чували и най-малкото потрепване на тревите, което издавало движение на змия, внимателно наблюдавали листата на дърветата, за да открият скритите плодове, кошери и гнезда, придвижвали се с минимално усилие и шум и знаели кои са най-пъргавите и ефективни начини за сядане, ход и тичане. Разнообразната и постоянна употреба на телата им ги поддържала в добра форма, достойна за маратонски състезатели. Те притежавали физическа сръчност и гъвкавост, която днешните хора не могат да постигнат дори след години практикуване на йога или тайдзицюен.
Начинът на живот на събирачите бил осезаемо различен в различните региони и сезони, но като цяло изглежда, че е бил по-приятен и изпълнен с позитивни преживявания в сравнение с този на повечето селяни, овчари, работници и чиновници, които са техни потомци.
Докато представителите на днешните общества на изобилието работят средно по 40-45 часа седмично, а хората от развиващите се общества работят по 60 и дори 70 часа седмично, днешните ловци събирачи, живеещи дори в най-негостоприемните райони като пустинята Калахари, работят средно само по 35-45 часа на седмица. Те ловуват само в един от три дни, а събирачеството отнема не повече от три до шест часа на ден. Обикновено това е достатъчно за изхранването на групата. Възможно е древните ловци събирачи, обитаващи плодородни местности, да са прекарвали дори по-малко време за набавяне на храна и суровини. При това те се радват и на доста по-малко домакинска работа — нямат чинии за миене, килими за чистене, подове за лъскане, пелени за сменяне и сметки за плащане. Икономиката на събирачеството осигурявала на хората по-интересен живот в сравнение с по-късните етапи, доминирани от земеделието и индустриалното производство. Днес работниците в китайски фабрики тръгват в седем часа сутринта, придвижват се през замърсените улици, работят на една и съща машина всеки ден в продължение на десет дълги и еднообразни часа и се прибират в седем вечерта, за да измият съдовете и да изперат мръсните дрехи. Преди 30 000 години събирачите, обитавали територията на днешен Китай, са можели да напуснат лагера, да кажем, около осем сутринта. Те са се разхождали из близките гори и по поляните, събирайки гъби, изравяйки ядливи корени, ловейки жаби. Разбира се, от време на време им се налагало да избягат от някой тигър, изпречил се насреща им. В ранния следобед се връщали, за да приготвят обеда. Това им оставяло много време за клюки, разговори, игри с децата и мързелуване. Несъмнено тигрите понякога ги догонвали или ги хапели змии, но пък нямало автомобилни катастрофи и индустриално замърсяване.