На повечето места и през по-голямата част от времето събирачеството осигурявало идеалната храна. Това не е изненада — това е бил начинът на хранене в продължение на стотици хиляди години и човешкото тяло било добре адаптирано към него. Свидетелства от вкаменели скелети показват, че древните събирачи рядко са страдали от глад или недохранване и като цяло са били по-високи и по-здрави от потомците си — заетите със земеделие селяни. Средната продължителност на живота била само 30-40 години, но това се дължало най-вече на високата детска смъртност. Било твърде вероятно децата, които успеят да оцелеят през опасните първи години от живота си, да доживеят до 60 и дори до 80-годишна възраст. При днешните събирачи една жена на 45 години може да очаква да живее още двайсет години и около 5-8% от общностите им са на възраст над 60. (Nicholas G. Blurton Jones et al., ‘Antiquity of Postreproductive Life: Are There Modern Impacts on Hunter-Gatherer Postreproductive Life Spans?’, American Journal of Human Biology 14 (2002), 184-205.)
Тайната на събирачите, която ги предпазвала от глад и недохранване, била тяхната разнообразна диета. Земеделците по-късно като цяло се хранели с ограничен брой храни и твърде небалансирано. Особено в предмодерните времена повечето от калориите, които земеделските общества получавали, били от един тип посев — пшеница, картофи или ориз, — като по този начин те не си набавяли някои от най-необходимите витамини, минерали и други хранителни вещества. Типичният китайски селянин яде ориз за закуска, обед и вечеря и ако има късмет, може да очаква същото и следващия ден. За разлика от това древните събирачи редовно се хранели с разнообразни храни. Пра-пра-прабабата на същия този селянин може да си е хапвала горски плодове и гъби за закуска, плодове, охлюви и костенурки за обед и заешка пържола с див лук за вечеря. Менюто за следващия ден може да е било напълно различно. Това разнообразие осигурявало на древните ловци събирачи всички необходими хранителни вещества.
Още повече, доколкото не били зависими от някой конкретен тип храна, изчезването на източника му не било особена трагедия. Земеделските общества са измъчвани от глад, когато настъпи суша, избухне пожар или земетресение унищожи годишната реколта от ориз или картофи. Събираческите общества не били защитени от природни бедствия и страдали от периоди на недостиг и глад, но обикновено се справяли с подобни драматични моменти по-лесно. Ако по някаква причина изгубят част от източниците на хранителните си запаси, те могат да започнат да събират и да ловуват други видове или да се придвижат към нов район.
Древните събирачи страдали по-малко и от инфекциозни болести. Повечето от болестите, които тормозят представителите на земеделското и индустриалното общество (като едра шарка, морбили и туберкулоза), произхождат от одомашнените животни и се пренасят върху човека едва след земеделската революция. Този бич бил непознат на древните събирачи, които одомашнили само кучето. Нещо повече: повечето хора в земеделските и индустриалните общества живеели в гъсто населени, мръсни постоянни селища — идеален развъдник на болести. Събирачите се скитали на малки групи, което възпрепятствало разпалването на епидемии.
Пълноценната и разнообразна диета, относително кратката работна седмица и рядко срещаните инфекциозни заболявания карат мнозина изследователи да определят предземеделските събирачески общества като „истинските общества на благосъстоянието“. Би било грешка обаче да идеализираме живота им. Въпреки че са живеели по-добре от повечето представители на земеделските и индустриалните общества, техният свят също е бил суров и безкомпромисен. Не били рядкост периодите на недостиг и лишения, детската смъртност била висока, а злополуки, които днес са дребен проблем, тогава са били смъртна присъда. Вероятно в рамките на търсещите храна групи хората са се радвали на истинска близост, но на нещастниците, които предизвиквали враждебността или насмешката на околните, никак не им е било лесно. Днешните ловци събирачи често изоставят или дори убиват възрастните и недъгавите, които не могат да поддържат темпото на групата. Нежеланите бебета и деца също могат да бъдат умъртвени и дори има случаи на религиозни човешки жертвоприношения.