Племето аче, ловци събирачи, обитавали джунглите на Парагвай до 60-те години на XX в., ни дават възможност да видим и тъмната страна на този начин на живот. Когато важен член на групата умирал, те обикновено убивали и малко момиченце, което погребвали с него. Антрополозите, които интервюирали представители на племето, са документирали случай, в който бил изоставен мъж на средна възраст, тъй като се разболял и не бил в състояние да догонва останалите. Той бил оставен под дърво, което се покрило с лешояди в очакване на обилен обяд. Изненадващо обаче, мъжът се възстановил и успял да се върне в групата. Тъй като тялото му било покрито с курешките на птиците, от този момент го наричали „Лешоядова курешка“.
Друга история разказва, че когато възрастна жена станала бреме за общността, един от младите мъже се промъкнал зад гърба й и я убил с удар на брадва по главата. Възрастен мъж от племето разказал на антрополозите и други любопитни истории за младостта си в джунглата. „Редовно убивах стари жени. Убих лелите си. [...] Жените се страхуваха от мен. [...] Сега, с идването на белите хора, станах слаб.“ Бебетата, които се раждали без коса, били считани за недоразвити и били незабавно умъртвявани. Една жена споделя, че първото й бебе момиченце било убито, тъй като мъжете в групата не са искали повече момичета.
Друга история разказва, че малко момченце било убито от възрастен мъж, защото „плачело, а той е бил в лошо настроение“. Друго дете било погребано живо, защото „изглеждало смешно и другите деца му се присмивали“. (Kim Hill and A. Magdalena Hurtado, Ache Life History: The Ecology and Demography of a Foraging People (New York: Aldine de Gruyter, 1996), 164, 236.)
Но не трябва да съдим аче прибързано. Антрополозите, които живеели с тях години наред, са документирали, че насилието между възрастни е изключително рядко срещано. И мъжете, и жените свободно сменяли партньорите си. Всички се усмихвали и смеели постоянно, нямало йерархия по отношение на водачеството и като цяло склонните към деспотизъм индивиди били изолирани от общността. Те били изключително щедри, имали малко лична собственост и не били обсебени от желание за богатства и успех. Нещата, които ценели най-много, били добрите взаимоотношения и истинското приятелство. (Ibid., 78.) Към убийствата на деца, на болни хора и на възрастни те се отнасяли както ние днес към аборта и евтаназията. Трябва също така да се отбележи, че аче били преследвани и безмилостно убивани от парагвайските фермери. От изключителна важност било групата да е в състояние да избяга от враговете си и вероятно това ги е принуждавало да са толкова жестоки по отношение на всеки, който може да се окаже бреме за общността.
Истината е, че тяхното общество, подобно на всяко друго човешко общество, било много комплексно. Трябва да се пазим от демонизирането или иделизирането му при условие, че слабо познаваме спецификите му. Аче не са нито ангели, нито зверове, а просто хора. Такива са били и древните ловци събирачи.
ГОВОРЕЩИ ДУХОВЕ
Какво знаем за духовния и ментален живот на древните ловци събирачи? Ключовите елементи от икономиката на събираческите общества може да се реконструира с голяма доза достоверност въз основа на квантифицируеми и обективни фактори. Например можем да изчислим колко калории са необходими на един човек на ден, за да оцелее, колко калории получава той от един килограм орехи и колко килограма могат да бъдат събрани от един квадратен километър гора. С тези данни можем да предположим каква е била относителната значимост на орехите в тяхната диета.
Но дали орехите са били за тях деликатес или част от всекидневното меню, омръзнала им до втръсване? Вярвали ли са, че ореховите дървета са обитавани от духове? Красиви ли са били според тях листата им? Ако един младеж от събираческа общност е влюбен, ще заведе ли любимата си на романтична среща под сянката му? Светът на мислите, вярата и чувствата по дефиниция е много по-трудна за дешифриране.
Повечето учени са съгласни, че анимистичните вярвания са често срещани сред древните събирачески общества. Анимизмът (от „anima“ — душа или дух на латински) е вярата, че всяко място, животно, растение и природен феномен има съзнание и чувства и може пряко да комуникира с човека. Анимистите вярват, че голямата скала на върха на хълма има желания и нужди. Тя може да е сърдита за нещо, което хората са направили, и да се радва на друга тяхна постъпка, да съветва или да моли за услуга. Хората, от своя страна, могат да се обръщат към нея, да я успокояват или да я заплашват. Не само скалата, но и дъбът в основата на хълма е живо същество, както и потокът, клокочещ наблизо, пролетният полъх, пропълзял над сечището, храстите, около него, пътеката до него и полските мишки, вълци и гарвани, които пият вода от потока. В анимистичния свят не само живите същества и предметите имат душа — такива имат и нематериалните същности като сенките на мъртвите, приятелски или враждебно настроените духове: онези, които днес наричаме демони, феи и ангели.