Анимистите вярват, че не съществува преграда между хората и другите обитатели на света. Всички те могат да общуват посредством слово, песни, танци и ритуали. Ловецът може да се обърне към стадото сърни и да помоли една от тях да се пожертва. Ако ловът е успешен, той ще помоли мъртвото животно за прошка.
Когато някой се разболее, шаманът може да се свърже с духа, причинил болестта, и да се опита да го накара да се смили или да го подплаши. Всички тези актове на комуникация имат общата характеристика, че съществата, към които човекът се обръща, принадлежат към неговия локален свят. Те не са универсални богове, а конкретна сърна, конкретно дърво, конкретен поток, конкретен дух.
Така както между хората и другите същества няма преграда, така не съществува и строга йерархия. Нечовешките същества не са тук, за да задоволяват нуждите на човека, нито са всемогъщи богове, които могат да разполагат с него както си поискат. Светът не се върти около човека или около който и да било друг тип обект.
Анимизмът не е специфична религия, а е родово наименование за хиляди много различни религии, култове и вярвания. Онова, което ги прави „анимистични“, е общото отношение към света и към мястото на човека в него. Твърдейки, че древните събирачи вероятно били анимисти, е все едно да кажем, че предмодерните земеделци били като цяло теисти. Теизмът (от „theos“ — бог на гръцки) е увереността, че всеобщият ред се основава на йерархично отношение между човека и малобройна група от безплътни същества, наречени богове. Със сигурност е истина, че предмодерните земеделски общества били теистично ориентирани, но това не ни казва нищо конкретно. Родовото название „теисти“ обхваща еврейските равини от XVIII в. в Полша, изгарящите вещици пуритани от XVII в. в Масачусетс, ацтекските жреци от XV в. в Мексико, суфийските мистици от XII в. в Иран, викингските воини от X в., римските легионери от II в. и китайските бюрократи от I в. Всички те смятали чуждите вярвания и практики за странни и еретични. Разликите между вярванията и практиките на групите от ловци събирачи „анимисти“ вероятно са били точно толкова колосални. Техният религиозен опит може да е бил бурен и изпълнен с разногласия, реформи и революции.
Но подобни предпазливи обобщения са пределът, до който можем да си позволим да стигнем. Всеки опит да опишем спецификите на древната духовност е във висока степен спекулативен, тъй като не разполагаме с достатъчно свидетелства, а малкото данни, които имаме — шепа артефакти и няколко пещерни рисунки, — могат да бъдат интерпретирани по хиляди начини. Теориите на учените, които претендират да знаят какво са чувствали събирачите, разкриват много повече неща за предразсъдъците на техните автори, отколкото за религиите от каменната епоха.
Вместо да трупаме планини от теории върху няколко останки от гробници, скални рисунки и костни статуетки, по-добре е да бъдем честни и са признаем, че имаме само съвсем смътна представа за религиозния живот на древните събирачи. Ние допускаме, че те са били анимисти, но това не ни дава кой знае каква информация. Не знаем пред какви духове са се кланяли, какви празници празнували, на какви табута се подчинявали. И най-важното: не знаем какви са били техните разкази. Това е една от най-големите празнини в познанията ни за човешката история.
Социополитическият свят на събирачите е друга зона, за която не знаем почти нищо. Както обясних по-горе, учените не могат да постигнат съгласие дори за най-базисните елементи като наличието на частна собственост, на нуклеарни семейства и на моногамни връзки. Вероятно е различните групи да са имали различна структура. Някои може да са били йерархично организирани, раздразнителни и склонни към насилие подобно на най-жестоките групи от шимпанзета, докато други може да са били миролюбиви, добронамерени и похотливи подобно на бонобо.