През 1955 г. в Сунгир, Русия, археолозите открили гробница отпреди 30 000 години, принадлежаща на култура, ловуваща мамути. В един от гробовете открили скелет на петдесетгодишен мъж, покрит с нанизи от костни мъниста, които заедно били около 3000. На главата на мъртвия имало шапка, украсена с лисичи зъби, а на китките му имало 25 гривни от слонова кост. Другите гробове съдържали много по-малко украшения. Учените направили извода, че ловците от тази култура живели в йерархично общество и мъртвият мъж вероятно е водач на групата или на цялото племе. Малко вероятно е една-единствена група да е в състояние да изработи толкова много украшения.
Тогава археолозите открили още по-интересна гробница. Тя съдържала два скелета, погребани с близко поставени глави. Единият бил на момче на възраст между 12 и 13 години, а другият на момиче на девет или десет години. Момчето било покрито с 5000 костни мъниста, носело шапка с лисичи зъби и колан с още 250 такива зъби (това означава, че са били извадени зъбите на поне 60 лисици). Момичето било украсено с 5250 мъниста. И двете деца били обградени от статуетки и различни предмети от слонова кост. Сръчен занаятчия (или занаятчийка) вероятно се е нуждаел от поне 45 минути за изработването на едно мънисто. С други думи, изработването на 10 000 мъниста, да не споменаваме другите предмети, изисквало 7500 часа старателна работа — или много над три години, при това ако става дума за опитен занаятчия!
Твърде малко вероятно е на толкова крехка възраст децата в тази култура да са били водачи или ловци на мамути. Единствено културните им вярвания могат да обяснят защо те са били погребани по толкова екстравагантен начин. Една от възможностите е това да се дължи на по-високият ранг на родителите им. Може би са били деца на водача и племето е вярвало или в семейната харизма, или в строгите правила на наследяване. Според друга теория децата още при раждането си са били идентифицирани като инкарнация на отдавна мъртви духове. Трета теория гласи, че погребението отразява начина на смъртта, а не социалния им статус. Те били ритуално пренесени в жертва — може би като част от погребалната церемония на водача — и след това погребани с пищна церемония. (Vincenzo Formicola and Alexandra P. Buzhilova, ‘Double Child Burial from Sunghir (Russia): Pathology and Inferences for Upper Paleolithic Funerary Practices’, American Journal of Physical Anthropology 124:3 (2004), 189-198; Giacomo Giacobini, ‘Richness and Diversity of Burial Rituals in the Upper Paleolithic’, Diogenes 54:2 (2007), 19-39.)
Какъвто и да е правилният отговор, децата от Сунгир са сред най-убедителните свидетелства, че преди 30 000 години Homo sapiens е можел да изобретява социополитически кодекси, надхвърлящи волята на нашата ДНК и поведенческите модели на другите човешки и животински видове.
МИР ИЛИ ВОЙНА
И накрая трябва да се спрем на трудния въпрос за ролята на войната в събираческите общества. Някои изследователи си представят древните им общества като изпълнен със спокойствие рай и настояват, че войната и насилието започват чак със земеделската революция, когато хората започват да натрупват частна собственост. Други учени твърдят, че светът им е бил изключително жесток и изпълнен с насилие. И двете научни школи са просто въздушни замъци, свързани със земята единствено посредством тънички нишки, състоящи се от оскъдни археологически останки и антропологически наблюдения на модерни събирачески общества.
Антропологическите данни са любопитни, но твърде проблематични. Днешните събирачи живеят най-вече в изолирани и негостоприемни райони като Арктика и Калахари, където гъстотата на населението е много ниска и вероятността за конфликт с чужди групи е много малка. Още повече че последните поколения в събираческите общества във все по-висока степен се подчиняват на властта на държавата, която се стреми да предотвратява мащабни конфликти. Европейските учени са имали само две възможности да наблюдават многобройни общности на независими събирачи с относително висока гъстота на населението — в северозападните части на Северна Америка през XIX в. и в Северна Австралия през XIX и XX в. В културите и на американските индианци, и на австралийските аборигени въоръжените конфликти са често срещано явление. Спорно е обаче дали това е постоянна характеристика, или се дължи на въздействието на европейския империализъм.
Археологическите находки са едновременно недостатъчни и трудно интерпретируеми. Какви издайнически знаци могат да останат от война, водена преди десетки хиляди години? Тогава не са съществували укрепления и стени, гранати, мечове и щитове. Древен връх на копие може да е бил използван във война, но може да е бил предназначен просто за лов. Фосилизираните човешки кости са не по-лесни за тълкуване. Едно счупване може да свидетелства за бойна рана или просто за злополука. Нито пък липсата на фрактури и прорези в един древен скелет е сигурно доказателство, че индивидът не е загинал от насилствена смърт. Смъртта му може да е причинена от травма на меките тъкани, която не оставя следи по костите. Още по-важно е, че по време на прединдустриалните войни повече от 90% от жертвите умират поради глад, студ и болести, а не от оръжие. Представете си, че преди 30 000 години едно племе побеждава съседното и го прогонва от своята територия. В решаващата битка десет члена на победеното племе са убити. За една година други сто умират от глад, студ и болести. Археолозите, които откриват тези 110 скелета могат лесно да заключат, че повечето са жертва на природно бедствие. Как можем да разберем, че всъщност са жертви в безмилостна война?