Със съответната доза предпазливост сега можем да се обърнем към археологическите находки. В Португалия е проведено проучване на 400 скелета от периода, непосредствено предшестващ земеделската революция. Само върху два от тях има недвусмислени белези от насилие. При сходно проучване на 400 скелета от същия период в Израел се открива една-единствена пукнатина в един-единствен череп, която би могла да се дължи на насилие. Трето проучване на 400 скелета от различни предземеделски находища в долината на река Дунав открива следи от насилие върху 18 скелета. 18 от 400 може и да не изглежда кой знае какво, но всъщност е един доста висок процент. Ако всичките осемнайсет индивида са починали от насилствена смърт, това означава че 4,5% от смъртните случаи в този регион се дължат на човешко насилие. Днес средната стойност е само 1,5%, ако броим войните и престъпленията заедно. През XX в. само 5% от смъртните случаи се дължат на насилие — и това е във век, в който са проведени най-кървавите войни и най-страшните геноциди в историята. Ако можем да генерализираме извода от проучването на тези 400 скелета, можем да кажем, че животът в този регион е бил изпълнен с толкова насилие, колкото и XX в. (Може да се твърди, че не всички осемнайсет древни обитатели на този регион са починали вследствие на насилието, следите от което виждаме по скелетите. Някои от тях са били само наранени. Това обаче вероятно се уравновесява от броя на онези, загинали от рани в меките тъкани и от невидимите днес лишения, които съпътстват всяка война.)
Тези потискащи открития са подкрепени от редица други точно толкова потискащи открития и от други региони. В Джебел Сахаба в Судан в гробище на 12 000 години са открити 59 скелета. Върхове на стрели и копия са намерени в близост до или в костите на 24 от тях, което означава в 40% от тях. По скелета на жена са открити 12 наранявания. В пещерата Офнет в Бавария археолозите откриват останки от 38 тела на събирачи, най-вече на деца и жени, хвърлени в две ями. Половината от скелетите, включително на деца и бебета, носят ясни белези от оръжия като ножове и тояги. Няколко от скелетите са на зрели мъже и върху тях се виждат най-зловещите следи от насилие. По всяка вероятност в Офнет е била унищожена цяла група ловци събирачи.
Кое по-добре репрезентира света на древните събирачи: невредимите скелети от Израел и Португалия или касапниците в Судан и Бавария? Отговорът е нито едното, нито другото. Точно както в събираческите общности е имало множество религиозни култове и разнообразни социални структури, така вероятно са съществували и общности, проявяващи различна степен на склонност към насилие. В някои региони и периоди са царяли мир и спокойствие, докато в други са бушували жестоки конфликти. (I.J. N. Thrope, ‘Anthropology, Archaeology and the Origin ofWarfare’, World Archaology 35:1 (2003), 145-165; Raymond C. Kelly, Warless Societies and the Origin of War (Ann Arbor: University of Michigan Press, 2000) ЗАВЕСА ОТ ТИШИНА
Ако общата картина на живота на древния ловец събирач е трудна за реконструиране, то конкретните събития са като цяло безвъзвратно изгубени. Когато Homo sapiens за първи път пристига в долина, населена от неандерталци, периодът след това вероятно е спираща дъха историческа драма. За съжаление, нищо не може да оцелее от подобна среща с изключение, в най-добрия случай, на не много фосилизирани кости и шепа каменни сечива, които обаче остават неми и при най-интензивния научен разпит. Можем да извлечем от тях информация за човешката анатомия, технология, начин на хранене и може би дори за социалната структура. Но те не ни казват нищо за политическите съюзи между съседни групи от Homo sapiens, за духовете на мъртвите, или за мънистата от слонова кост, тайно дадени на местната вещица лечителка в опит да се гарантира благоразположението на духовете.