Съществували са хора далеч преди да има история. Животните, подобно на модерния човек, се появяват за пръв път преди 2,5 милиона години. Но поколения наред той не се отличава с нищо от милиардите организми, с които споделя своя хабитат.
Ако можехме да се разходим в Източна Африка отпреди 2 милиона години, щяхме да срещнем подобни на днешните компании от персонажи: тревожни майки, прегърнали бебетата си, групички безгрижни деца, играещи в пясъка, темпераментни младежи, съпротивляващи се срещу нормите на обществото, отегчени старци, които желаят единствено да не бъдат обезпокоявани, парадиращи със силата си мачовци, опитващи се да впечатлят местната красавица, и мъдри възрастни жени — водачите на племето, — които не могат да бъдат изненадани от нищо в живота. Тези праисторически човешки същества са обичали, играели са, формирали са близки приятелски връзки и са се конкурирали за власт и статус — същото са правели и шимпанзетата, бабуините и слоновете. Човекът не се е отличавал с нищо особено. Никой не е имал и най-слабото подозрение, че техните потомци един ден ще стъпят на Луната, ще разцепят атома, ще проникнат в тайната на генетичния код и ще пишат исторически книги. Най-важното, което трябва да се знае за праисторическите хора, е, че те са били напълно незначителни животни, които не са упражнявали по-силно въздействие върху света около себе си от горилите, молците или медузите.
Биолозите класифицират организмите на видове. Към един и същ вид принадлежат животни, които могат да се съвкупляват помежду си, създавайки плодовито потомство. Конете и магаретата имат скорошен общ предшественик и много общи черти, но не изпитват особено сексуално привличане едни към други. Те ще извършат полов акт, ако бъдат принудени, но потомството им — мулето — няма да може да се възпроизвежда. Затова мутациите в ДНК на магарето не могат да преминат в тази на конете и обратно. Това е причината те да бъдат считани за два различни вида, движещи се по различни еволюционни пътища. За разлика от това, булдогът и шпаньолът може да изглеждат по съвсем различен начин, но принадлежат към един и същ вид с общ генофонд. Те ще се съвкупляват с готовност и тяхното потомство ще може да създава нови поколения.
Видовете, които еволюират от общ предшественик, се обединяват под името „род“. Лъвовете, тигрите, леопардите и ягуарите са различни видове, но принадлежат към рода Panthera. Биолозите обозначават организмите с имена на латински език, съставени от две части, като първата е техният род, а втората — видът. Например лъвовете се наричат Panthera leo — видът лъв от рода Panthera. Най-вероятно всеки, който чете тази книга, е Homo sapiens — видът sapiens (мъдър) от рода Homo (човек).
Родовете, на свой ред, се групират в семейства — например Котки (лъвове, гепарди, домашни котки), Кучета (вълци, лисици, чакали) и Слонове (слонове, мамути, мастодонти). Всички членове на едно семейство имат общ прародител от мъжки или женски пол. Всички котки например, от най-малкото домашно коте до най-кръвожадния лъв, имат общ прародител, който е живял преди около 25 милиона години.
Homo sapiens също е част от семейство. Този банален факт е бил една от най-ревностно пазените тайни в историята. Дълго време ние сме предпочитали да мислим за себе си като за различен от животните вид, сирак, лишен от семейство, от братя и сестри, от братовчеди и най-вече от родители. Но това просто не е така. Независимо дали ни харесва, или не, ние сме част от голямо и особено шумно семейство, наречено Човекоподобни. Нашите най-близки роднини са шимпанзетата, горилите и орангутаните, като шимпанзетата са на първо място. Само преди 6 милиона години една женска маймуна е имала две дъщери. Едната е станала предшественик на всички шимпанзета, а другата е нашата собствена баба.
ТАЙНИ
Homo sapiens крие една още по-смущаваща тайна. Ние не само имаме множество нецивилизовани братовчеди. Също така някога сме имали и известно количество братя и сестри. Свикнали сме да мислим за себе си като за единствените хора, защото през последните 10 000 години нашият вид е бил единственият човешки вид. Но при все това истинското значение на думата „човек“ е „животно, принадлежащо към рода Homo“. Съществували са и много други видове от този род освен Homo sapiens. Още повече, както ще видим в последната глава от тази книга, в не чак толкова далечно бъдеще може би отново ще трябва да си съперничим с неразумни човеци. За да е по-ясно, често ще използвам понятието Homo sapiens, за да обозначавам членовете на едноименния вид, и ще запазя понятието „човек“ за всички известни досега членове на рода Homo.