Тази завеса от тишина покрива десетки хиляди години от историята. Тези дълги хилядолетия може да са видяли войни и революции, екстатични религиозни движения, задълбочени философски теории, несравними произведения на изкуството. Ловците събирачи може да са имали свои завоеватели като Наполеон, управляващи империи с размер половината от Люксембург; свои талантливи композитори като Бетховен — без симфонични оркестри, но с умението да разплачат слушателите със звука на бамбуковата си флейта; пророци като Мохамед, огласяващи словото на местния дъб, а не на универсалния бог творец. Но всичко това са само догадки. Завесата от тишина е толкова плътна, че не можем да сме сигурни дори че подобни неща са се случили, камо ли да ги опишем подробно.
Учените са склонни да поставят само онези въпроси, на които с основание могат да очакват, че ще дадат отговор. Без да открием инструменти, с които все още не разполагаме, вероятно никога няма да знаем в какво са вярвали или какви политически драми са преживели тези общности. Но въпреки това е много важно да поставяме въпроси, чиито отговори не знаем, иначе може да се изкушим да загърбим 60 000 от 70 000 години човешка история с извинението, че „хората, живели тогава, не са правили нищо от особено значение“.
Истината е, че те са правели много значими неща. По-конкретно, те са формирали света, в който живеем, в много по-голяма степен, отколкото си даваме сметка. Преселниците, достигнали сибирската тундра, пустините на Централна Австралия и амазонските джунгли, мислят, че първи са стъпили в девствени територии, недокоснати от човешка ръка. Но това е илюзия. Ловците събирачи са били там преди нас и са предизвикали драматични промени дори в най-дълбоките джунгли и най-безлюдната пустош. Следващата глава обяснява как събирачите цялостно променят екологията на нашата планета дълго преди да бъде построено първото земеделско селище. Скитащите групи от разказващи истории представители на вида Homo sapiens са най-важната и най-деструктивна сила в животинското царство, съществувала някога.
ГЛАВА 4
НАВОДНЕНИЕТО
Преди когнитивната революция човешките същества от всички видове обитават най-вече афро-азиатския регион. Наистина те се заселват и на няколко острова, прекосявайки къси разстояния с плуване или използвайки самоделни салове. Флорес например е колонизиран още преди 850 000 години. Въпреки това те не са били в състояние да предприемат пътешествия в открито море и по тази причина не са достигнали Америка, Австралия и отдалечени острови като Мадагаскар, Нова Зеландия и Хаваи.
Морето е преграда не само пред човека, но и пред много други животни и растения от тази зона. В резултат от това организмите, живеещи в далечни земи като Австралия и Мадагаскар, еволюират в изолация в продължение на милиони години, придобивайки форми, радикално различни от тези, характерни за техните далечни афро-азиатски роднини. Планетата е разделена на няколко обособени екосистеми, всяка съставена от уникални животински и растителни видове. Homo sapiens успява да сложи край на това биологично изобилие.
След когнитивната революция той придобива организационните умения, технологията и може би дори светогледа, необходим, за да напусне афро-азиатските земи и да се насочи към „външния свят“. Първото му постижение е колонизирането на Австралия преди 45 000 години. На учените им е трудно да обяснят как това се е случило. За да се достигне този континент е необходимо да се пресекат няколко пролива, някои от които са широки над сто километра, а след пристигането там се налагала ускорена адаптация към една напълно различна екосистема.
Най-разумната теория твърди, че преди около 45 000 години Homo sapiens, обитаващ Индонезийския архипелаг (група острови, отделени от Азия и един от друг само от тесни проливи), поставя началото на първите общества, в които се развило мореплаването. Те се научават да строят и да управляват мореплавателни съдове и започват да се занимават с риболов, търговия и проучване на големи разстояния. Това предизвиква безпрецедентна трансформация на човешките умения и начин на живот. Всеки друг бозайник, обитаващ морето — тюлените, моржовете, делфините — еволюират в продължение на милиони години, докато се сдобият със специализирани органи и хидродинамично тяло. Homo sapiens от Индонезия, потомък на човекоподобните маймуни, живеещи в африканската савана, се превръща в мореплавател, без да се налага да чака да му пораснат перки, а носът му да се премести на върха на главата, както е при китовете. Вместо това той построява лодки и се научава да ги управлява. И тези умения му позволили да достигне и насели Австралия.