Наистина археолозите все още не са открили салове, весла или рибарски селища, датиращи отпреди 45 000 години (те са трудно откриваеми, защото покачващото се ниво на морето е причина индонезийският бряг от онези времена да се намира днес под стотици метри вода). Въпреки това има сериозни непреки свидетелства, които подкрепят тази теория, най-вече фактът, че през хилядите години след заселването на Австралия Homo sapiens колонизира множество малки и изолирани острови на север от нея. Някои от тях като Бука и Манус били отдалечени на 200 километра от най-близкия континентален бряг. Трудно е да се повярва, че някой може да направи това без сложни за построяване плавателни съдове и без съответните умения за управлението им. Както споменах по-рано, има също така сигурни свидетелства за редовен търговски обмен между някои от тези острови като Нова Ирландия и Нова Британия. Пътешествието на първите хора към Австралия е едно от най-важните събития в историята, поне толкова важно колкото е откриването на Америка от Колумб или полета на „Аполо 11“ до Луната. Това е първият път, в който човешко същество успява да напусне афро-азиатската екосистема — всъщност първият път, в който голям земен бозайник успява да премине разстоянието от афро-азиатския континент до Австралия. От още по-голяма важност е онова, което човекът прави в този нов свят. Мигът, в който първите ловци събирачи стъпват на бреговете на Австралия, е моментът, в който Homo sapiens се изкачва на върха на хранителната верига и става в най-опасният вид в историята на планетата.
Дотогава човешките видове демонстрират различни иновативни поведенчески модели и форми на адаптация, но въздействието им върху средата е пренебрежимо. Те постигат забележителен успех при придвижването и адаптирането към различни хабитати, но това се случва, без те да бъдат драстично променяни. Заселниците в Австралия, или по-точно нейните завоеватели, не просто се адаптират — те променят австралийската екосистема до неузнаваемост.
Първият отпечатък от човешки крак на австралийския бряг е бил отмит от вълните за миг. Но когато завоевателите навлезнали навътре, те оставили друг отпечатък — и той никога няма да изчезне. Напредвайки в сушата те срещнали странен свят от непознати същества като двестакилограмовото, двуметрово кенгуру и двуутробния лъв, който бил едър колкото днешния тигър — най-големият хищник на континента. Коали — твърде масивни, за да са сладки и подходящи за гушкане — шумоляли в короните на дърветата и безкрили птици, два пъти по-големи от щрауса, тичали по поляните. Гущери, подобни на дракони, и петметрови змии се виели из гъсталаците. Гигантският дипротодон — един уомбат, тежащ два и половина тона — обикалял из горите. С изключение на птиците и влечугите всички животни били двуутробни — подобно на кенгуруто те раждали мънички, безпомощни, подобни на ембрион малки, които след това израствали в торба на корема на майката, хранейки се с мляко. Двуутробните животни били почти напълно непознати в Африка и Азия, но в Австралия били най-разпространените бозайници.
За няколко хиляди години почти всички гигантски животни изчезват. От двайсет и четирите животински вида в Австралия, тежащи над 50 кг, двайсет и три изчезнали. (Timothy F. Flannery, The Future Eaters: An Ecological History of the Australasian Lands and Peoples (Port Melbourne: Reed Books Australia, 1994); Anthony D. Barnosky et al., Assessing the Causes of Late Pleistocene Extinctions on the Continents’, Science 306:5693 (2004). Последвали ги и голям брой по-дребни видове. Хранителните вериги в цялата местна екосистема били преподредени. Това била най-значимата трансформация на австралийската екосистема за милиони години. Homo sapiens ли е виновникът?
ЗАЛОВЕНИ НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Някои учени се опитват да оневинят нашия вид, обвинявайки климата (обичайният заподозрян в подобни случаи). Но е трудно да повярваме, че Homo sapiens изобщо не е замесен. Има три групи свидетелства, които разбиват алибито с климата и уличават нашите предшественици в унищожаване на австралийската мегафауна.
Първо, въпреки че австралийският климат наистина се е променил преди около 45 000 години, не е възможно да се говори за рязка и радикална промяна. Трудно е такова мащабно изчезване на видове да се обясни с новия характер на климата. Днес често обясняваме всичко с климатичните промени, но истината е, че земният климат никога не е спирал да се променя.
Всяко събитие в историята се случва в контекста на някакво климатично изменение. По-конкретно, Земята е преминала през множество цикли на изстиване и затопляне. През последните милион години средно на всеки 100 000 години настъпва ледникова епоха. Последната е в периода между 75 000 и 15 000 години назад. Без да е необикновено тежка за ледникова епоха, тя има два основни температурни спада — първият преди около 70 000 години и вторият преди около 20 000 години. Гигантският дипротодон се появява в Австралия преди повече от 1,5 милиона години и успешно преживява най-малко десет ледникови епохи. Той също така оцелява и по времето на първия спад при последната ледникова епоха. Защо изчезва обаче преди 45 000 години? Несъмнено, ако дипротодонът е бил единственото голямо животно, изчезнало по това време, може би е разумно да отдадем това на случайността. Но повече от 90% от австралийската мегафауна изчезват заедно с него. Свидетелствата не са преки, но е трудно да си представим, че е просто въпрос на съвпадение пристигането на Homo sapiens в Австралия и смъртта на всички тези животни. (Stephen Wroe and Judith Field, ‘A Review of Evidence for a Human Role in the Extinction of Australian Megafauna and an Alternative Explanation’, Quaternary Science Reviews 25:21-2 (2006), 2,692-2,703; Barry W. Brook et al., ‘Would the Australian Megafauna Have Become Extinct If Humans Had Never Colonised the Continent?, Quaternary Science Reviews 26:3-4 (2007), 560). Второ, когато климатичните промени стават причина за масово измиране на видове, обикновено морските обитатели страдат точно колкото и сухоземните. Но няма данни за каквото и да било значимо изчезване на океанска фауна в периода преди 45 000 години. Човешката намеса може лесно да обясни защо вълната на изчезване на видове заличава живеещата на сушата мегафауна на Австралия, но не засяга близките океани. Въпреки усъвършенстването на умението му за мореплаване, Homo sapiens тогава все още е най-вече сухоземна напаст.