Второто обяснение е, че по времето, когато Homo sapiens достига Австралия, той вече познава земеделието, в което се използва огън. В чужда и заплашителна среда той умишлено започва да изгаря големи зони, обрасли с непроходими храсталаци и гъсти гори, за да направи от тях пасища, които привличат по-лесно дивеча и са по-подходящи за неговите нужди. По този начин само за няколко хилядолетия той напълно променя екологията на големи части от Австралия.
Една група данни в подкрепа на тази теория идва от откритите фосилизирани растения. Евкалиптовите дървета са рядко срещани в Австралия преди 45 000 години. Но пристигането на Homo sapiens слага началото на период на разцвет на този вид. Тъй като евкалиптите са особено неподатливи на огън, те се разпространяват върху огромни територии, а други видове дървета и храсти изчезват. Тези промени в растителността оказват своето въздействие както върху животните, които се хранят с нея, така и върху хищниците, които се хранят с тези животни. Коалите, които се хранят изключително с евкалиптови листа, лесно се разпространяват в новите територии, но повечето видове страдат от жесток недостиг на храна. Много от местните хранителни вериги се разпадат, което довело до изчезване на най-слабите звена. (David J. Meltzer, First Peoples in a New World: Colonising Ice Age America (Berkeley: University of California Press, 2009).)
Третото обяснение отчита фактори като лова и земеделието, но поставя акцент върху факта, че не можем напълно да пренебрегнем ролята на климата. Климатичните промени, обхванали Австралия преди около 45 000 години, дестабилизират екосистемата и тя става особено уязвима. При нормални обстоятелства тя вероятно би се възстановила, както се е случвало и преди. Но човекът се появил на сцената точно в този критичен момент и окончателно я тласнал към бездната. Комбинацията от климатични промени и лов се оказала особено унищожителна за големите животни, тъй като ги атакува от различни страни. Трудно е да се открие добра стратегия за оцеляване, която едновременно да противодейства на различни заплахи.
Без допълнителни свидетелства е трудно да се избере един от тези три сценария. Но несъмнено има сериозни основания да вярваме, че ако Homo sapiens не беше достигнал тези земи, там още щеше да има двуутробни лъвове, дипротодони и гигантски кенгура.
КРАЯТ НА ЛЕНИВЕЦА
Изчезването на австралийската мегафауна вероятно е първата значима следа, която Homo sapiens оставя на нашата планета. Тя е последвана от още по-голяма екологична катастрофа, този път в Америка. Homo sapiens е първият и единствен вид, достигнал сушата в западното полукълбо преди около 16 000 години, което означава през или около 14 000 г.пр.Хр. Първите американци пристигат пеша, което е възможно, защото тогава морското ниво е толкова ниско, че съществува сухоземен път, свързващ Североизточен Сибир и Северозападна Аляска. Това не означава, че пътешествието е било лесно. Напротив, било е тежко, вероятно по-трудно от пътуването до Австралия. За да го осъществи, Homo sapiens първо трябва да се научи да устоява на екстремните арктически условия в Северен Сибир, регион, в който няма слънце през зимата и температурите падат до -50°С.
Нито един от предшестващите го човешки видове не е успял да достигне райони като Северен Сибир. Дори добре приспособените към студа неандерталци не отивали отвъд относително топлите по-южни зони. Но Homo sapiens, чието тяло било адаптирано към живот в африканската савана, а не в лед и сняг, измисля хитри решения. Когато пътешестващите групи събирачи стигат студени области, те се научават да правят обувки за сняг и топли облекла от няколко слоя кожи със и без косъм, съшити заедно с помощта на игли. Те изобретяват нови оръжия и развиват сложни ловни техники, които позволяват да се преследват и убиват мамути и друг едър дивеч, обитаващ далечния север. С усъвършенстването на облеклото и ловните техники Homo sapiens събира смелостта да навлезе все по-навътре в ледените земи. С придвижването си на север дрехите, ловните стратегии и другите умения, гарантиращи оцеляване, продължават да се подобряват.