Точно тогава за първи път Homo sapiens прекосява Карибско море и се заселва на тези два големи острова.
Ще повторя: има учени, които се опитват да оправдаят Homo sapiens и да хвърлят вината върху климата (което ги кара да допуснат, че по някакви мистериозни причини климатът на Карибите е останал непроменен в продължение на 7000 години, докато останалата част от западното полукълбо се е затоплила). Но фосилизираният фецес в Америка не може да бъде скрит. Ние сме виновниците. Няма как да избягаме от тази истина. Дори климатичните промени да са съдействали, човешкият принос е бил от решаващо значение.
НОЕВИЯТ КОВЧЕГ
Имайки предвид масовото измиране на видове в Австралия и Америка, и ако добавим по-маломащабното изчезване на останалите човешки видове след разпространението на Homo sapiens в афро-азиатския регион, както и измирането на животни, случило се, след като древните събирачи населили отдалечени острови като Куба, неизбежният извод е, че първата вълна от колонизацията на нови територии от страна на Homo sapiens е една от най-колосалните и най-бързо протекли екологични катастрофи, сполитали някога животинското царство. Най-зле пострадали големите космати създания. По времето на когнитивната революция планетата е дом на около 200 вида едри земни бозайници с тегло, достигащо над 50 кг. По времето на земеделската революция вече съществуват само около 100. Homo sapiens предизвиква изчезването на около половината от едрите зверове, населявали планетата, дълго преди да изобрети колелото, железните сечива и писмеността.
Тази екологична трагедия се случва отново и отново в по-малък мащаб много пъти след земеделската революция. Археологическите свидетелства от всеки следващ остров ни разказват все същата тъжна история. В първата сцена от тези трагедии виждаме богата и разнообразна популация от големи животни, без човешка следа. Във втората сцена се появява Homo sapiens, което разбираме от открита човешка кост, връх на копие или къс от глинен съд. Скоро следва трета сцена, в която човекът вече е в центъра на събитията и повечето едри животни, както и немалко от по-дребните, вече не съществуват.
Големият остров Мадагаскар, отдалечен на около 400 км на изток от африканския континент, е прекрасен пример. Милионите години изолация пораждат уникална фауна, която включва гигантския епиорнис, създание, което не може да лети и достига три метра височина и тегло от почти половин тон — най-голямата птица в света, и гигантски лемури — най-големите примати на планетата. Те, както и повечето от другите големи животни на Мадагаскар, изведнъж изчезват преди около 1500 години — точно когато първите хора пристигат на острова.
В Тихия океан първата вълна от измирания започва около 1500 г.пр.Хр., когато полинезийските земеделци се заселват на Соломоновите острови, Фиджи и Нова Каледония. Те избиват, директно или индиректно, стотици видове птици, насекоми, охлюви и други местни обитатели. Оттам вълната постепенно се придвижва на изток, юг и север, достигайки сърцето на океана и унищожавайки по пътя си уникалната фауна на Самоа и Тонга (1200 г.пр.Хр.); Маркизките острови (I в.), Великденските острови, Хаваите и островите Кук (500 г.) и накрая Нова Зеландия (1200 г.).
Сходни екологични катастрофи настъпват на почти всеки от хилядите острови, разпръснати из Атлантическия океан, Индийския океан, Арктическия океан и Средиземно море. Дори на най-миниатюрните острови археолозите откриват данни за съществуването на птици, насекоми и охлюви, които са живели там безброй поколения наред, но са изчезнали с появата на първите земеделци. Само няколко изключително отдалечени острова остават незабелязани от хората до модерната епоха и запазват своята фауна непокътната. Островите Галапагос — един от най-известните примери — остават незаселени до XIX в., запазвайки по тази причина уникалните си животински видове като гигантските костенурки, които подобно на древните дипротодони не се страхуват от човека.
Първата вълна на унищожението, съпътстваща разпространяването на ловците събирачи по планетата, е последвана от втора, предизвикана от разпространяването на земеделците, и ни задава контекста за осмисляне на третата вълна, която е причинена от съвременната индустрия. Не вярвайте на екоактивистите, които твърдят, че нашите предшественици са живели в пълна хармония с природата. Дълго преди индустриалната революция Homo sapiens е на първо място по унищожаване на растителни и животински видове. Ние имаме съмнителната слава на най-смъртоносния вид в историята на биологията.