Защо земеделските революции се случват в Средния изток, Китай и Централна Америка, но не и в Австралия, Аляска или Южна Африка? Причината е проста: повечето растителни и животински видове не могат да бъдат одомашнени. Homo sapiens може да открива вкусни трюфели и да убива вълнистите мамути, но и двата вида не подлежат на одомашняване. Гъбите били твърде неподатливи, гигантските зверове твърде свирепи. От хилядите видове, които нашите предшественици улавяли и събирали, единици са подходящи за земеделие и скотовъдство. Тези няколко вида могат да виреят в определена среда и именно там се случват земеделските революции.
Учените някога твърдяха, че земеделската революция е огромен скок за човечеството и я определяха като прогрес, задвижван от мощта на човешкия ум. Еволюцията постепенно създава все по-интелигентни хора. В крайна сметка те стават толкова умни, че успяват да разгадаят тайните на природата, което им позволява да одомашнят овцата и да култивират пшеницата. Когато това се случва, те с радост изоставят изморителния, опасен и често спартански начин на живот на ловците събирачи и започват да водят приятния, охолен уседнал начин на живот на земеделеца.
Тази история е измислица. Няма свидетелства, че човекът става по-интелигентен с течение на времето. Събирачите познавали тайните на природата много преди да настъпи земеделската революция, тъй като оцеляването им зависи от доброто познаване на животните и растенията. Вместо да се превърне в начало на нова епоха на лекия живот, земеделската революция прави живота на хората като цяло по-труден и по-малко удовлетворителен от този на събирачите. Последните прекарвали времето си в по-стимулиращи и по-разнообразни занимания и били заплашени в по-малка степен от глад и болести. Земеделската революция наистина увеличила общото количество храна, с което хората разполагали, но допълнителната храна не е равнозначна на пълноценно хранене или на повече свободно време, а по-скоро на рязко увеличаване на населението и поява на разглезени елити. Средностатистическият земеделец работи повече от средностатистическия събирач и срещу това получава по-лоша храна. Земеделската революция е най-голямата измама в историята.
Кой е отговорен за това? Нито владетелите, нито жреците, нито търговците. Виновниците са шепа растителни видове, включващи пшеницата, ориза, и картофите. Те одомашняват Homo sapiens, а не обратното.
(Картата е базирана най-вече на: Peter Bellwood, First Farmers: The Origins of Agricultural Societies (Malden: Blackwell Publishing, 2005).)
Помислете за момент за земеделската революция от гледна точка на пшеницата. Преди десет хиляди години пшеницата е просто една дива трева, една от многото, чието разпространение е ограничено върху малък регион в Средния изток. Изведнъж, само за няколко хилядолетия, тя вече расте по целия свят. Според базисните еволюционни критерии за оцеляване и възпроизводство, тя се оказва едно от най-успешните растения в историята на планетата. В зони като Големите равнини на Северна Америка, където не е имало дори стрък пшеница преди 10 000 години, днес можете да извървите стотици километри, без да срещнете друго растение. По целия свят посевите с пшеница заемат около 2,25 милиона квадратни километра, което е почти десет пъти площта на Великобритания. Как тази трева придобива такова значение?
Пшеницата постига това, манипулирайки Homo sapiens в своя полза. Тази човекоподобна маймуна си е живяла един напълно приличен живот, ловувайки и събирайки храна допреди около 10 000 години, а след това започва да инвестира все повече и повече усилия в култивирането на пшеница. За няколко хилядолетия хората в различните краища на планетата не правят почти нищо друго от зори до мрак, освен да полагат грижи за това растение. Това не е лесно. Пшеницата изисква много от тях. Тя не харесва скали и камъни, поради което Homo sapiens превива гръб, за да почисти земята. Не харесва да споделя пространство, вода и хранителни вещества с други растения, затова мъже и жени се по цял ден плевят под палещото слънце. Когато се разболявала, хората постоянно наблюдавали за появата на червеи и други вредители. Пшеницата е беззащитна по отношение на други организми, които обичали да си похапват от нея — от зайци до скакалци, — затова земеделците трябва да я защитават. Когато ожаднявала, хората мъкнели вода от изворите и потоците, за да я напоят. Гладът й дори принудил Homo sapiens да събира животински изпражнения, за да подхранва почвата, в която тя расте.