Човекът се появява за пръв път в Източна Африка преди около 2,5 милиона години. Негов пряк предшественик е един съществувал по-рано род маймуни, наречен австралопитеци, което означава „южна маймуна“. Преди около 2 милиона години някои от тези архаични мъже и жени са напуснали своите родни земи и са се отправили на пътешествие. Те се заселват върху обширни територии от Северна Африка, Европа и Азия. Тъй като оцеляването в заснежените гори на Северна Европа изисква различни черти в сравнение с необходимите за оцеляване в задушните джунгли на Индонезия, еволюцията им поема в различни посоки. Резултатът е възникването на няколко вида, на всеки от които учените са дали помпозно латинско име.
В Европа и Западна Азия се развива Homo neanderthalensis („човекът от долината Неандер“), който обикновено бива наричан просто „неандерталец“. Неандерталците, по-корпулентни и мускулести от нас, представителите на вида Homo sapiens, са добре адаптирани към студения климат на Западна Евразия по време на ледниковата епоха. По-източните райони на Азия са обитавани от Homo erectus, „изправеният човек“, който живее там близо 2 милиона години, което го прави най-издръжливия човешки вид и това постижение вероятно няма да бъде засенчено дори и от нашия вид. Съмнително е дали Homo sapiens ще съществува след хиляда години, така че два милиона години наистина са отвъд възможностите ни.
На остров Ява, в Индонезия, живее Homo soloensis, „човекът от долината Соло“, адаптиран към живот в тропиците. На друг индонезийски остров — малкия остров Флорес — древните хора преживяват процес на намаляване на ръста. Те стигат до този остров, когато морското ниво е било изключително ниско и той е бил леснодостъпен. След това морското ниво отново се повишава и там остават да живеят човешки групи. Островът е твърде беден на ресурси и едрите екземпляри, които се нуждаят от много храна, умират първи. По-дребните оцеляват по-лесно. С течение на времето обитателите на острова стават джуджета. Уникалният вид, известен на учените като Homo floresiensis, достига максимална височина от един метър и тежи не повече от 25 килограма. Това не оказва влияние на способността му да изработва каменни сечива. Понякога дори успява да улови някой слон — макар че, за да сме честни, трябва да кажем, че слоновете също били джуджета.
През 2010 г. един друг наш събрат е спасен от забрава, когато при разкопки в пещерата Денисова в Сибир учените откриват вкаменелост от пръст на ръка. Генетичният анализ доказва, че пръстът принадлежи на неизвестен до момента човешки вид, който е наречен Денисов човек. Никой не знае колко изгубени наши роднини очакват да бъдат открити из различни пещери по света.
Докато тези човешки видове еволюират в Европа и Азия, развитието в Източна Африка също не спира. Люлката на човечеството продължава да ражда многобройни нови видове като Homo rudolfensis, „човека от езерото Рудолф“, Homo ergaster, „работещия човек“, и накрая и нашия вид, който твърде нескромно сме нарекли Homo sapiens, „мъдрия човек“.
Представителите на някои от тези видове са едри, други — джуджета. Някои са безстрашни ловци, други — кротки събирачи. Някои обитават само един остров, други преброждат континенти. Но всички те принадлежат към рода Homo. Всички са човешки същества.
Честа грешка е тези видове да се разглеждат като подредени в права линия на произход, като Homo ergaster е предшественик на Homo erectus, той на неандерталците, а неандерталците на нас. Подобен линеен модел създава погрешното впечатление, че във всеки момент само един вид човек е обитавал планетата и че всички негови предшественици са просто по-древни модели на самите нас. Истината е, че в периода от преди около 2 милиона години до преди приблизително 10 000 години светът е бил едновременно дом на няколко човешки вида. И защо не? Днес има много видове лисици, мечки и прасета. Планетата отпреди стотици хилядолетия е била обитавана от поне шест различни човешки вида. Фактът, че в момента сме единствен вид, а не наличието на множество видове в миналото, е специфичен — и вероятно инкриминиращ. Както след малко ще видим, ние, представителите на вида Homo sapiens, имаме основателни причини да заличаваме паметта за нашите събратя.