Прочете им още една приказка, а след това махна на сестра Мери Джоузефа, която ги извика да се прибират. Време беше за следобедната почивка.
Останала сама, Сара се загледа в цветята покрай алеите. Днес, когато слънцето грееше, а сърцето й бе изпълнено с надеждата, че отново ще види Гейбриъл, животът й се струваше прекрасен, дори съвършен и пълен с обещания.
Днес, когато всичките й мисли бяха изпълнени с Гейбриъл, всичко й се струваше възможно.
— Ела по-бързо, любими — прошепна тя. — Ела по-бързо при мен.
ГЛАВА 5
Изплуваше от мъртвешкото забвение, когато чу гласа й.
Сепна се и рязко се надигна, питайки се дали не е сънувал. И тогава го чу отново… гласа й, висок и ясен, сякаш бе до него.
„Ела по-бързо, любими. Ела по-бързо при мен.“ Любими…
Той затвори очи, наслаждавайки се на звука на тази единствена дума. Любими! Само да беше истина.
Облече се бързо, нетърпелив да я види отново, да зърне усмивката й, да чуе гласа й, произнасящ името му.
Спусна се през нощта със свръхестествената бързина, на която бяха способни само създания като него и много скоро бе там, където тя го очакваше.
Тя седеше в леглото, един ангел в скромна нощница с дълги ръкави, закопчана до горе. Косата й се спускаше на слабите й рамене в безкрайни вълни от чисто злато.
Сърцето му бясно заби, когато срещна погледай и видя как очите й засияха от щастие.
„Ах, Сара — помисли си, — само ако знаеше що за същество стои пред теб в този миг, нямаше толкова да се радваш да ме видиш…“
Усмивката й бе по-ярка от слънце по пладне.
— И така — тихо заговори той, — разкажи ми как мина денят ти.
Зарадвана от интереса му, тя сподели с него как е четяла на децата и си е представяла, че може да стане монахиня и да остане в сиропиталището.
Монахиня! Думата го прониза като ослепителна мълния. Монахиня! Каква загуба щеше да бъде да се облече крехката й красота в черно расо, да се отрежат тези коси, подобни на прекрасен златен водопад, да бъде погребана зад тези стени, където без съмнение ще получи любовта на безброй деца, но никога няма да познае любовта на мъж, никога няма да даде живот на свое дете.
Монахиня. Думата едва не го задави. И в този миг усети как в гърдите му се надига ревност, която стисна сърцето му като в железен обръч. По-добре да бъде монахиня, отколкото да открие щастието в прегръдките на друг мъж. На смъртен мъж.
Независимо дали имаше право или не, той знаеше, че ще унищожи всеки мъж, който се осмели да я докосне.
— Гейбриъл? — наклонила леко глава, тя загрижено се взираше в него. — Добре ли си?
— Разбира се.
— Чу ли какво ти казах?
— Да — седна на един стол до леглото й. — Сигурен съм, че от теб ще излезе прекрасна монахиня, cara, ако това е желанието ти.
— Всъщност не е — Сара сведе поглед. — Аз искам това, за което копнее всяко младо момиче — продължи, въпреки че гласът й не прозвуча много убедително. — Съпруг. Дом. Деца.
Той промърмори нещо, което не означаваше нито „да“, нито „не“ и тя отново го погледна със светнали очи.
— Искам всички тези неща, но това, което наистина желая, е да танцувам! О, Гейбриъл, само ако можех да танцувам!
— Страхувам се, че няма да мога да те превърна в балерина — тъжно рече той, — но можеш да танцуваш с мен, ако искаш.
— С теб? Как?
— Ето така.
Без никакво усилие я вдигна от леглото и я обгърна с ръце, така че краката й се залюляха на сантиметри от пода. И тогава, за нейна огромна изненада, той започна да пее. Гласът му бе мек и чист и той я понесе из стаята в стъпките на валса.
В първия миг тя само се взираше в него, хипнотизирана от гласа му, а после, докато той се въртеше във вихъра на танца, в гърдите й се надигна неизказано удоволствие, подобно на смях изригнал от щастие. Да, наистина бе чудо, помисли си, докато я въртеше с грацията на професионален танцьор. Сара се чувстваше лека и свободна, с развята коса и поруменели от вълнението страни. Гласът на Гейбриъл я обвиваше като мека пелена, карайки я да забрави, че не нейните, а неговите крака танцуват, плъзгайки се гладко по полираните дъски на стаята.
За него тя бе лека като перце. Едната му ръка силно, но нежно обвиваше талията й, а другата стискаше нейната. Дланта му бе топла и мазолеста, ръка на мъж.
Ала смехът изведнъж замря в гърлото й, когато тя погледна в очите му, в тези бездънни сиви очи, които сякаш бяха събрали цялата тъга на света.
Сара не усети, че той бе спрял да танцува и да пее, толкова изгубена се почувства в дълбините на погледа му. Сега той я държеше с две ръце и тя усещаше всеки сантиметър от твърдото му мускулесто тяло, притиснато до нейното. Скръбта в очите му бе внезапно пропъдена от блясъка на някакво силно чувство, което тя не познаваше. По тялото й се разля гореща вълна, накара я да го погледне по нов начин и да забележи някои неща, на които преди почти не бе обръщала внимание. Той бе висок и мускулест. Раменете му бяха широки и силни. Сара усещаше топлината на тялото му, твърдата му мъжественост, там, където я докосваше.