— Защо, Сара?
— Е, добре, липсваше ми! — почти изкрещя младата жена. — Аз съм самотна и ти ми липсваше. Това ли искаше да чуеш? Думи, които да поласкаят мъжкото ти самолюбие?
Той тихо изруга и пристъпи към нея, но тя бързо отстъпи назад.
— Благодаря, че ми зае ягуара си — рече тя, вдигна ръка и му хвърли ключовете. Обърна се и изтича през тежката желязна порта на улицата.
— Сара.
Гласът му. Начинът, по който изговори името й. Тя рязко се закова на място. Но не се обърна, просто остана неподвижна, очаквайки го с разтуптяно сърце.
Той не издаде нито звук, но Сара усети, че е зад нея. После почувства ръцете му, дългите пръсти, които се плъзнаха по раменете й и надолу по гърба. Отново прошепна името й.
— Не — младата жена поклати глава. — Не мога. Аз дори не те познавам… — ахна, когато ръцете му обхванаха кръста й и я притеглиха по-плътно към гърдите му. — Твърде скоро е…
Той пое дълбоко дъх и опря брадичката си на главата й. Тялото му оживя от близостта й. Ноздрите му се изпълниха с уханието на кожата й, с аромата на сапун и шампоан. Чуваше забързаните удари на сърцето й, кръвта, пулсираща във вените й, топлината и сладостта на самия живот. За негов ужас почувства как жаждата за кръв се надигна у него, по-гореща и по-силна отколкото изгарящото желание да притежава плътта й.
— Моля те — промърмори тя, — моля те, пусни ме. Аз… аз… дори не знам фамилното ти име.
— Онибене — горещият му дъх опари врата й.
— Това… — Сара с усилие преглътна. Ръцете му я държаха плътно до тялото му. Тя се прокашля. — Италианско ли е?
— Да.
— Значи си от Италия? — знаеше, че говори несвързано, но не можеше да мисли трезво, когато ръцете му я обгръщаха и топлият му дъх галеше лицето й. Ухаеше на вятър, на мускусния мирис на мъжка пот, на самата нощ.
— От едно село близо до Валелунга.
— Никога не съм го чувала.
Тя се размърда в прегръдките му, сякаш опитваше силата на ръцете му, които бавно се отпуснаха, но тялото му остана притиснато до нейното.
Гейбриъл затаи дъх. Усещаше нерешителността й, знаеше, че тя осъзнава напрежението помежду им. Тя го желаеше. Той също я искаше.
Сара прехапа устна. Искаше й се ръцете му да я обгръщат както преди малко, тъй като сега тя трябваше да реши дали да се притисне до гърдите му или да се отдръпне.
Благоразумието й нашепваше да прекъсне всякаква близост с този странен мъж, да побегне през желязната порта и никога да не се обръща назад, но женските й инстинкти я молеха да остане, да облегне глава на рамото му, да се потопи в блажената сладост на силната му мъжка прегръдка.
И тогава той реши вместо нея. Нежно, но твърдо я отблъсна от себе си.
— Върви си у дома, Сара — гласът му бе пресипнал от чувства, които тя не разбираше. Бръкна в джоба си и извади двадесет доларова банкнота. Пъхна я в ръката й. — Вземи такси и се прибери у дома, докато още можеш.
— Но…
Очите му сякаш я изгаряха.
— Стой далеч от парка, Сара — диво прошепна. — Стой далеч от мен!
Тя се втренчи в него с очи пълни с болка и недоумение, сетне се извърна и побягна през градинската порта.
Той остана неподвижен, облян от лунната светлина дълго след като тя си бе отишла. Тази нощ не се тревожеше дали тя ще се прибере благополучно вкъщи. Още не бе късно, а и той представляваше много по-голяма опасност за нея, отколкото срещата с някой непознат.
Стисна ръце и затвори очи, докато жаждата за кръв разкъсваше плътта му. Устните му се изкривиха в сатанинска гримаса и зъбите му се удължиха, предвкусващи мириса на прясна кръв.
Сара…
Знаеше защо бе дошла тази вечер при него, макар че не искаше да го признае.
В съзнанието му изплува неканеният образ на Сара, притисната до него, с бедра преплетени с неговите. Забързаните удари на сърцето й бяха прозвучали като гръмотевици в ушите му. Потръпна от желание при спомена за мириса на кръвта й, за топлината на живата й плът.
— Стой далеч от парка, Сара — промърмори отново. — Стой далеч от мен.
Ала този път думите бяха молба, а не предупреждение.
ГЛАВА 4
Тя се качи на едно такси, което я остави до магазина на ъгъла до дома й. За пръв път от месеци имаше апетит, но не за това, което майка й наричаше „истинска храна“, а за специалните курабийки с пълнеж.
Когато се прибра, отиде в кухнята, наля си чаша мляко, седна до масата и отвори пакета. Знаеше, че когато следващия път се качи на кантара в кухнята си, ще съжалява горчиво за слабостта си, но с наслада отхапа първата курабийка.
След като изяде всичките и пресуши чашата си, Сара обиколи къщата, светна лампите и включи телевизора.