Тя отново мина по стаите, като спираше озадачена във всяка стая, взирайки се с недоумение в голите стени. Със сигурност човек, който караше спортна кола за седемдесет хиляди долара, можеше да си позволи да купи мебели.
Не можеше да се освободи от чувството, че предната гостна е единствената стая, в която някой живееше. Нито пък от усещането, че Гейбриъл е някъде в къщата. Но ако бе така, защо не й се обади, когато го повика?
— Гейбриъл? — застана в коридора. — Гейбриъл! Никак не е смешно.
Въздъхна с раздразнение и се качи на горния етаж. Тъкмо се канеше да облече дрехите, които носеше предишния ден, когато погледът й попадна на гардероба.
„В гардероба има различни дрехи“ — бе казал той.
Поколеба се за миг, после отвори вратите и очите й се разшириха от удивление. Вътре имаше рокли, блузи и пуловери, джинси, панталони, официални обувки и сандали, всички очевидно избрани съобразно нейните предпочитания. Тя поклати удивено глава. Никога досега не бе имала толкова много дрехи.
Бяха й нужни двадесет минути, за да се спре на черни панталони и бледолилав пуловер. Отиде в кухнята и си направи чаша кафе.
Къде бе той?
Едва тогава забеляза тясната врата. Беше в ъгъла и бе боядисана в същия цвят, както стените на кухнята, така че почти не се забелязваше.
Сара остави чашата на мивката, прекоси стаята и отвори вратата. От другата страна се виждаха тесни стълби, а в долния край също имаше врата.
— Става все по-интересно — промърмори младата жена. Чувствайки се като Алиса в Страната на чудесата, тя слезе по стълбите и протегна ръка към дръжката на вратата.
Беше заключена. Огледа се за ключ и прокара ръка по горния перваз. Нищо.
Затаи дъх. Дали вратата водеше към гаража? Или към помещения в сутерена? Или към градината?
Задържа ръка за миг върху вратата. Дървото от тъмен дъб бе гладко и хладно под пръстите й.
Внезапно пред очите й се появиха образи, картини от малка къща, от счупен прозорец, от тясна стълба и друга врата също от тъмно дъбово дърво. Врата, която водеше към влажно мазе.
И чу гласа на Гейбриъл, който я предупреждаваше:
„Върви си!“
Сара се стресна, отдръпна ръка от вратата и отстъпи назад. Не си въобразяваше. Това бе гласът на Гейбриъл.
Внезапно в гърдите й се надигна лошо предчувствие и тя хукна нагоре по стълбите. Когато се изкачи най-горе, затръшна вратата зад себе си.
Изтича през кухнята, коридора, гостната и не спря да тича, докато не се озова навън на алеята за коли. Тогава си спомни, че колата й остана в гаража на къщата й.
Дишайки тежко, тя се втурна по дългата извита алея към входната врата. От очите й бликнаха сълзи, когато установи, че е заключена, но после по някакво чудо, железните врати се отвориха и тя изтича навън. Чу как вратите се затръшнаха зад нея, но не се обърна, а продължи да бяга, подгонена от смразяващ ужас.
Той се събуди по залез слънце. Стана и с тежки стъпки изкачи стълбите.
Тя си бе отишла и така бе по-добре.
През следващите нощи, през които стоеше неподвижно и се взираше в изгасналото огнище или яздеше Некромант, отново си повтаряше тези думи. Понякога седеше в тишината на спалнята изпълнен със спомени, докато копнежът по нея се превърнеше в непоносима болка. Тогава излизаше и бродеше по пустите улици. Никой не го виждаше. Движен от свръхестествена сила, той се придвижваше от единия край на града до другия, невидим за околните, които усещаха единствено полъха на студен вятър, когато минаваше покрай тях.
Гладът го подтикваше да преследва и да убива, но той устояваше на нечистото изкушение. Хранеше се само когато бе крайно необходимо и взимаше само колкото да поддържа съществуването си. Никога не задоволяваше докрай жаждата си, наказвайки се с глад, защото бе много по-лесно да устои на мъчителната нужда за кръв, отколкото да потуши копнежа си по Сара.
Измина седмица, а гладът му нарастваше заедно със съзнанието, че може да я вземе когато пожелае.
Та той в крайна сметка бе вампир. Можеше да я хипнотизира и да я накара да се люби с него винаги когато поиска. Трябва само да я призове със силата на внушението си и тя ще дойде при него, където и да се намира, топла и желаеща, неспособна да му устои.
Можеше да я подчини изцяло на волята си и в това състояние тя щеше да направи всичко, което той пожелае. Всичко. Ще бъде нещастна, когато са разделени. Ще му намира жертви, които да задоволяват глада му, ще убива заради него, ще го обожава, ще бъде негова покорна робиня.