Или би могъл да я застави да приеме Подаръка на мрака и тогава тя ще сподели вечността с него. Ала не можеше да я накара да го обича. И това го изпълваше с дива ярост. Накрая именно тази ярост го отведе пред вратите й.
Сара се бе свила в ъгъла на дивана, завита с одеяло и гледаше повторение на един стар филм за Рип ван Уинкъл.
Бе гледала тази сцена поне шест пъти, но поради някаква причина никога не й омръзваше.
Когато филмът свърши, превключи на канала с кънтри музика и се замисли за Гейбриъл. Винаги Гейбриъл, раздразнено се упрекна младата жена. Едва познаваше този мъж, а не можеше да го забрави. Той винаги бе в мислите, в сънищата й. В кошмарите й. Струваше й се, че полудява.
Със сигурност това бе единственото обяснение за сънищата й. Понякога се пренасяше в Англия, друг път във Франция. В сънищата си говореше френски. Танцуваше. Любеше се с Гейбриъл. Само че това не бе точно тя, а другата жена с руса коса и сини очи.
Ала имаше и сънища, които наистина я плашеха и я караха да спи на запалени лампи. В тях нямаше нищо хубаво и тя често се събуждаше обляна в студена пот, с разтуптяно сърце. Но дори когато беше будна, окървавените зъби и очите, горящи с нечовешки пламък, продължаваха да я преследват.
Миналата нощ сънува, че е погребана жива.
Затвори очи и пое дълбоко дъх, за да се успокои. Това бяха само сънища, а сънищата не можеха да наранят…
— Сара…
Тя отвори очи и го видя — стоеше на прага в другия край на стаята. Беше висок и тъмен, подобно на образа от кошмарите й и тя учудено се запита защо не се страхува и защо не е изненадана. И тогава разбра. Очакваше го от онази минута, когато преди седмица избяга от имението му.
— Какво правиш тук?
Тъмносивите му очи сякаш я изгаряха.
— Дойдох за теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Не можеш ли да се досетиш?
Сара притисна одеялото до гърдите си, а очите й се разшириха от страх. Бавно поклати глава, отказвайки да повярва в това, което виждаше в очите му.
И тогава той я вдигна от дивана, макар че не си спомняше кога се е приближил до нея.
Докато я отнасяше от къщата заедно с одеялото, ръцете му я притискаха собственически към мускулестите му гърди. В очите й запариха сълзи.
Изведнъж се озоваха в имението му, в предната гостна и тя седеше в креслото до камината. Не си спомняше как се озова тук.
Видя как Гейбриъл поглежда през рамо; чу се тих свистящ шум и в камината лумна огън.
Магия, помисли си младата жена. Това бе някаква магия.
— Погледни ме — рече той и гласът му отекна в стаята, в мислите и сърцето й.
Тя стисна ръце, за да спре треперенето им и срещна погледа му.
— През изминалата седмица не можах да мисля за нищо друго освен за теб — не изглеждаше щастлив от този факт. — Само за теб.
— Аз… също си мислех за теб.
— Наистина ли?
Дали имаше някаква надежда в гласа му?
— Да.
— Сънуваш ли, Сара?
— Разбира се. Всички сънуват.
— Не всички — промърмори той. — Разкажи ми за сънищата си.
— Затова ли ме доведе тук? — попита тя. — Да ти разкажа сънищата си?
— Разкажи ми.
Опита се да извърне глава, но не можеше да откъсне поглед от неговия.
— Разкажи ми — това бе заповед.
— Повечето сънища бяха за теб. За… — сви рамене. — За онази нощ.
— Това ли е всичко?
— Не. Понякога имах кошмари, ужасни кошмари.
Той не помръдна, но тя имаше чувството, че се наведе към нея.
— Разкажи ми — настоя Гейбриъл.
— Те нямат никакъв смисъл. Момичето в сънищата ми съм аз. Виждам това, което вижда тя, чувам това, което чува тя. Но това не съм аз.
Втренчи се в него, надявайки се, че ще й помогне, ще я увери, че не е полудяла.
— Понякога говоря на френски — вдигна ръка и безсилно я отпусна. — Никога не съм учила френски, но в сънищата си разбирам този език. Освен това там имаше… — устата й внезапно пресъхна и тя мъчително преглътна. — Имаше кръв и смърт и ти бе там и всичко се преплиташе. А миналата нощ… — заби нокти в дланите си. — Миналата нощ сънувах, че съм погребана жива. И ти дойде и ме спаси.
— Сара… — гласът му бе дрезгав и изпълнен с безмерно страдание и болка. Сега вече знаеше, че пред него седеше Сара Джейн.
— Какво означава всичко това? — попита тя.
Той се извърна, не искаше да види копнежа и глада му, които без съмнение бяха изписани на лицето му.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?
— Да не би да полудявам? — разтревожено попита Сара. — Това ли означават всички тези сънища?
— Не.
— Защо ме доведе тук? Какво искаш от мен?
— Смятах да ти предложа да избереш.
— Какво да избера?
— Смятах да те помоля да станеш моя по своя воля, а ако откажеше, щях да ти предложа да избираш дали да бъдеш моя робиня или да станеш равна на мен.