Сякаш бяха създадени един за друг, помисли си. Докато мисълта преминаваше през съзнанието й, тялото й бе обзето от странно безпокойство. Изпита желание той да я притисне до себе си, да я целуне по начина, по който в приказките принцът целуваше своята принцеса.
— Гейбриъл… — Сара се наведе към него, взирайки се изпитателно в лицето му.
— Не! — изтръгна се задавен вик от устните му и той я занесе обратно в леглото. Пусна я изведнъж, сякаш тялото й изгаряше пръстите му.
— Какво има? — смутено попита момичето. — Какво става?
— Какво става? — засмя се той с остър и горчив смях. — Ах, Сара, ти си едно глупаво дете. Само ако знаеше…
— Да знам какво?
Той стисна ръце, опитвайки се да прогони чудовището, което се надигаше в него. Никога през всичките векове на жалкото си съществуване не бе задоволявал нечистата си страст с толкова младо и чисто момиче като Сара. Никога, откакто се бе превърнал във вампир, не бе утолявал жаждата си с кръвта на невинно същество.
— Гейбриъл?
Ах, колко сладко и доверчиво звучеше гласът й, докато шепнеше името му. Беше изпълнен с неосъзнат копнеж и любовна страст. Чуваше всеки удар на сърцето й, туптенето на кръвта във вените й, гъста и лепкава от желание. Нямаше сили да понесе това сладко мъчение.
Гейбриъл затвори очи и пое дълбоко дъх. Това бе Сара, неговата Сара. Не би могъл да оскверни чистотата й. Не би могъл да изпие кръвта й, въпреки че това би било истински екстаз за него.
— Гейбриъл, болен ли си?
— Не — отговорът му прозвуча рязко и грубо. — Но трябва да си вървя.
— Толкова скоро?
— Да — отвори очи и с усилие се усмихна. — Ще се видим утре вечер.
— Утре вечер — повтори Сара, заключвайки обещанието му в сърцето си.
— Лека нощ, cara… — дрезгаво изрече той и в следващия миг вече го нямаше. Бягаше, сякаш го преследваха демони.
Бяга с часове, без да може да избяга от самотата, от копнежа и желанието. Най-после изпълнен с отвращение и омраза към себе си, влезе в манастира. Нямаше нужда от светлина, докато слизаше по дългата ветровита стълба, водеща към гробницата дълбоко под земята, където монасите бяха погребвали своите мъртви. Това бе тъмно място, плесенясало и изпълнено с мирис на гнило.
За да се накаже, той се качи в един ковчег, който много рядко използваше. Вдигна капака му и после рязко го затвори върху себе си, погребвайки се в задушаващата тъмнина, която толкова мразеше.
— Чудовище — промърмори и думата отекна в дъбовите стени на ковчега. — Демон! Вампир! Звяр! Ти няма да я докоснеш, ти жалко изчадие на дявола — гласът му отслабваше, докато тежкият сън на безсмъртните го теглеше все по-надолу и надолу към бездната на забравата.
— Ти… няма…
Събуди се на следващата вечер. В първия миг го обзе паника, когато отвори очи и се намери сред пълен мрак. После си спомни къде се намира.
Изруга тихо и се измъкна от ковчега. Отдавна не го бе използвал, тъй като предпочиташе да си почива в огромното кресло, подобно на трон, на горния етаж.
Загледа се в полираното дъбово дърво, напомняйки си какво представлява: не човек, а чудовище, подходящо единствено за смъртта и мрака.
Тежко изкачи дългата стълба. Погълнат от мислите си, приглади косата си и се загърна в пелерината.
Сякаш за да се накаже за желанието си да притежава това, което никога не би могло да бъде негово, той излезе навън, един жаден за кръв звяр, дебнещ плячката си.
„Това си ти — думите кънтяха в главата му, докато се навеждаше над безпомощната си жертва. — Не позволявай нейната невинност и красота да те накарат да си мислиш, че все още си мъж, който е способен да обича и да бъде обичан. Ти си само едно чудовище, най-лошият кошмар на всяко човешко същество…“
Малко по-късно се запъти към сиропиталището. През цялото време се опитваше да се убеди, че трябва да стои по-далеч от нея. Неговата Сара, неговият ангел на светлината, никога не биваше да бъде омърсена от мрака на душата му.
Продължаваше да си повтаря, че не бива да я доближава и когато прескочи каменните стени на сиропиталището.
Тя го очакваше. Мислеше, че ще я завари в леглото, но Сара седеше на стола си и гледаше верандата. Нейната доброта, нейната чиста красота и невинност го обляха подобно на слънчева светлина.