Беше смаяна колко книги са написани за вампирите: „Пълно ръководство за света на безсмъртните“ от Маскети, „Енциклопедия на вампира“ от Бансън, „Легенди за вампирите“, „Факти и измислици“ от Купър, „Ужасът, който идва с нощта“ от Хъфорд, „В търсене на Дракула“ от Макнийли — списъкът продължаваше с книги, в които подробно се описваше как да се унищожи един вампир, как да се защитаваме от вампир, но никъде не откри информация за вампир, който отново да бъде преобразен в човешко същество.
Според една от книгите вампирите винаги бяха облечени в черни смокинги и черни копринени пелерини. Някои автори вярваха, че пелерините са изработени лично от самите вампири.
Сара се намръщи. Гейбриъл наистина се обличаш в черно, но не в смокинг, а тя никога не го бе виждала да носи пелерина… не, не бе истина припомни си тя. Във Франция той винаги носеше дълга черна пелерина, само че бе направена от фин вълнен плат, а не от коприна.
Разгърна старите вестници и вниманието й бе привлечено от едно заглавие от 1980 година: „ВАМПИРИ ВЪРЛУВАТ В АМЕРИКА!“ Според автора вампирите били отговорни за повече от шест хиляди убийства за годината, че полицията разследва десетки случаи на странни убийства, когато кръвта е била източена от телата на жертвите — двойно убийство в Ню Йорк, при което в телата нямало достатъчно кръв дори за кръвна проба; шестима души били убити в Калифорния от някакъв мъж, който по-късно си признал, че изпил кръвта им.
В една книга прочете, че много отдавна хората са вярвали, че мъртвото тяло може да се превърне във вампир, ако някакво животно, например куче или котка, го прескочат. А ако над някой мъртвец прелети прилеп, то тогава той със сигурност се превръща във вампир. Ако на някого му откраднат сянката, той мигом става вампир. Ако някой труп не може да бъде погребан или защото земята не желае да го приеме или поради дяволски козни или защото властите не разрешават, то той без съмнение ще се превърне във вампир.
Сара поклати глава. Как бе възможно хората да вярват в подобни глупости?
И как е възможно самата тя да вярва в прераждането и във вампирите?
Но тя не се съмняваше, че Гейбриъл е такъв; бе видяла доказателството с очите си. И след като някой жив човек може да бъде превърнат във вампир, тогава защо вампирът да не може да бъде отново превърнат в човек? Нямаше да се успокои, докато не откриеше начин, защото съществуваха само две възможности: да изживее отново миналото или да стане това, което бе Гейбриъл, а тя знаеше, че това е нещо, което никога не би могла да направи. Ако имаше възможност да живее вечно, то тя искаше да живее в Рая, заобиколена от радост и щастие и от тези, които бе обичала; не искаше да живее вечно за сметка на другите човешки същества, дори и заради Гейбриъл.
Прекара по-голямата част от деня в библиотеката. Когато се прибра, влезе в кухнята и си приготви нещо за ядене. През цялото време бе изпълнена със странно предчувствие.
Слагаше чиниите в миялната машина, когато усети присъствието на Гейбриъл и в следващия миг той вече бе зад нея, плъзна ръце около кръста й и я привлече към себе си.
Двамата останаха дълго така, ръката й милваше косите му, а той обсипваше с нежни целувки тила й.
— И така — каза накрая той, — какво прави днес?
— Проведох някои разследвания за вампирите.
— О? И какво научи?
— Много неща, но никъде не открих лек против вампирство.
Той я обърна към себе си и леко я целуна по устните.
— Сигурен съм, че каквото и лекарство да откриеш в някоя книга, ако въобще съществува, ще бъде само загуба на време.
— Е, аз нямам намерение да се отказвам. Ти никога ли не си чувал за вампир, който е възвърнал предишното си състояние?
Гейбриъл сви рамене.
— Има различни истории и слухове за вампири, които са се опитвали отново да станат смъртни.
— И получило ли се е?
— Между вампирите се носи легенда, че един от нас е успял да възвърне предишното си съществуване.
— Но това е чудесно!
— Това е само мит, Сара. Доколкото аз знам, нито един вампир досега не се е превърнал отново в човешко същество — притисна я до гърдите си. — За да се превърне във вампир, човек трябва да се намира на самата граница на смъртта. А да се прекоси тази граница никак не е лесно. Това е все едно отново да умреш.
— Не искам да умреш.
Той се засмя тихо и топлият му дъх погали бузата й.
— Аз вече съм мъртъв.
От думите му я полазиха студени тръпки.
— Тогава какво ще правим?