Сетне погледна към жената и за миг изпита чувството, че гледа в миналото. Тя притежаваше тъмните очи на Нина, дългата й черна коса, същата високомерно вирната брадичка. Мигом разбра, че тя бе жена напълно доволна от съществуването си на вампир, жена, в чието сърце мракът обитаваше много преди дай бе даден Подаръкът на мрака.
Гейбриъл пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои с мисълта, че Нина отдавна е мъртва.
— Къщата ми е горе на хълма — каза той.
Куилън кимна, един жест, който говореше по-красноречиво от всякакви думи — Гейбриъл разбра, че вампирът вече знаеше къде е домът му.
— Жената знае ли какъв си?
— Да.
Старият вампир се изненада.
— И го приема?
— Дотолкова, доколкото е възможно за един смъртен.
— Тя знае ли, че си изпратил за мен?
— Да.
Куилън отново кимна. Гейбриъл пое към имението, убеден, че останалите трима ще го последват.
Сара го чакаше на входната врата с усмивка на устните. Ала тя бързо угасна, когато видя трите фигури, облечени в черно, които последваха любимия й в къщата.
Вампири. Веднага разбра какви са. Заедно с тях в къщата нахлу мъртвешки хлад.
— Сара, това е Куилън.
Куилън. Вампирът от Франция. Беше висок и слаб, със смъртнобледо лице. Хлътналите му зелени очи блестяха с неугасим огън. Косата му бе дълга, права и кафява, прошарена тук-там със сребърни нишки.
— Mademoiselle… — вампирът се наведе над ръката й. — Позволете ми да ви представя учениците си — Делано и Сидел.
Сара се усмихна принудено и кимна към двамата му спътници. Младежът й отвърна с несигурна усмивка, но погледът на жената бе мрачен и студен. И жаден.
Делано. Име, което означаваше „от нощта“. Много подходящо за един вампир, помисли си Гейбриъл и поведе гостите си към салона, където ги покани да се настанят удобно.
— В писмото си ти ме питаш за едно лекарство — Куилън пристъпи направо към въпроса.
— Да.
— Сериозно ли те интересува това, Джовани?
— Да.
Куилън погледна към Сара.
— Предполагам, че желанието ти да се превърнеш отново в смъртен е заради тази жена.
Гейбриъл кимна.
— Може ли да стане?
— Съществува една формула, за която се говори, че дава резултат, но аз не познавам вампир, който да е оцелял. Тези, които са се опитали, са загинали от дълга и мъчителна смърт.
— И какво представлява тази формула?
— Благодарение на нея се приготвя, смес от билки и подправки. Те трябва да се смесят от ръката на бяла вещица в навечерието на празника на Хелоуин по време на пълнолуние и получената смес да се изпие от вампира при първата светлина на зората.
Гейбриъл потрепери. Вече бе изпитал парещото докосване на слънцето, което макар и кратко бе безкрайно мъчително. Не искаше да мисли за страшната агония, която бяха изстрадали онези вампири, преди смъртта да ги призове.
— Имаш ли списък на съставките? — попита той. Куилън кимна.
— Но искам да те посъветвам да помислиш много внимателно, преди да се решиш на това, Джовани. Пътуването от живота към смъртта е опасно. Обратният път към живота на смъртните винаги е бил фатален.
— Защо искаш да се откажеш от Подаръка на мрака? — дръзко попита Сидел, а черните й очи предизвикателно блеснаха. — Защо искаш да прекараш няколко години с тази жалка смъртна и след това да умреш, след като можеш да имаш всички жени на земята?
— Сидел! — строго се обади Куилън. — Искам да ти напомня, че сме гости в този дом. Няма да търпя нахалното ти държание!
Жената впи поглед в Гейбриъл. Преди да сведе глава, в тъмните й очи блесна страстен копнеж.
„Тя желае Гейбриъл — помисли си Сара. — Не кръвта му, а тялото му.“
— Ако не можеш да понесеш раздялата с тази смъртна, не е ли по-лесно да я направиш една от нас?
— Тя не го желае — отвърна Гейбриъл.
В очите на Куилън проблесна изненада.
— Нейното съгласие не ти е необходимо.
Сара ахна смаяно, уплашена от хищническия пламък в очите на стария вампир, от студенината в гласа му. Сидел се наведе напред.
— Кажи ми, Джовани — измърка тя, — някога превърнал ли си смъртен във вампир?
— Не.
— Никога? — изненадано попита Куилън. — Сигурно за изминалите четиристотин години си се чудел какво ли ще изпиташ, ако го направиш.
— Чудел съм се. — Гейбриъл взе ръката на Сара и я стисна успокоително. — Но няма да го направя против волята й.
— Предполагам, че това е твое решение.