— Имаш нова рокля — отбеляза той, докато прекрачваше прага.
Тя кимна.
— Аз я уших.
— Хубава е — промърмори Гейбриъл. И наистина беше. Тъмносиньото подчертаваше цвета на очите й, а широките, ръкави му напомняха на ангелски крила. — Ти си хубава.
Думите му я накараха да се изчерви.
— Благодаря ти.
— Толкова си хубава — протегна й ръка. — Ще излезеш ли с мен навън, cara?
— Навън? — изумено го погледна тя. — Къде навън?
— Където искаш.
— Аз не мога… не бива… където пожелая?
— Да.
— В операта?
— Ако желаеш.
Тя се усмихна, сияеща от щастие. Мечтаеше да отиде на балет, да види „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Спящата красавица“, „Дон Кихот“. Бе проучила живота на много от прочутите балерини като Мари Талони, Фани Елслер, Карлота Гриси, Франческа Серито и Мари Сел.
А сега мечтата й щеше да се осъществи. После погледна към роклята си и щастието й се стопи подобно на капчици роса под лъчите на слънцето.
— Не мога да отида. Нямам подходящо облекло.
— Ще имаш — загадъчно рече той и преди да успее да го попита, той изчезна.
— Гейбриъл! — Раменете й се отпуснаха и тя тъжно се втренчи в мрака, питайки се дали си бе отишъл за тази нощ.
Един час по-късно той се върна.
— За теб — каза и измъкна от гънките на пелерината си рокля от светлосин атлаз.
Сара погледна към роклята, после към Гейбриъл и отново към роклята.
— За мен?
— Не я ли харесваш?
Да не я харесва? По-красива дреха не беше виждала. Погледна го, твърде развълнувана, за да говори.
— Можеш ли… мога ли. — Той тихо изруга. — Ще ми позволиш ли да ти помогна да се преоблечеш?
Страните й пламнаха, но тя кимна. Гейбриъл сръчно й помогна да съблече роклята си и да облече новата, като завърза връзките на дрехата с толкова уверени движения, че притеснението й изчезна. Атлазът бе гладък и хладен.
Към роклята имаше и подходящи атлазени пантофки и дълги ръкавици. Той отново ги измъкна от гънките на пелерината си, което я накара да се зачуди дали не ги създава от нищото като вълшебник.
Сара се чувстваше като принцеса от приказка.
— Как изглеждам?
— Огледай се — отвърна той, свали огледалото от стената и го постави пред нея.
Наистина изглеждаше като принцеса. Роклята бе изключително елегантна, корсажът подчертаваше високите й заоблени гърди, а широките поли се спускаха до пода. Кръглото деколте бе украсено с изящна бяла дантела.
— Това е най-прелестното нещо, което някога съм виждала — промълви девойката, смаяна от това как дрехата бе преобразила външността й. Очите й изглеждаха по-сини, а страните й бяха порозовели от вълнение. — Откъде я намери?
— Има ли значение? — попита той, остави огледалото на мястото му, като внимаваше тя да не забележи, че самият той не се отразява върху гладката му повърхност.
Сара поклати глава.
— Готова ли си?
Той я вдигна на ръце и я понесе към верандата.
— Не можеш да ме носиш през целия път до операта — отбеляза девойката, когато той прекоси вътрешния двор.
— Не е нужно — Гейбриъл посочи към двуколката, която ги очакваше отвън пред портите. — Ще пътуваме с нея.
Всичко приличаше на сън, прекрасен сън: пътуването по улиците, усещането за свежия полъх на вятъра в косите й, топлината на рамото му, лекото докосване на мускулестото му бедро до крака й.
Когато пристигнаха, представлението вече бе започнало. Сякаш бе нещо, съвсем обичайно, той я вдигна на ръце и я понесе към театъра, кимна на портиера, плавно се изкачи по стълбите и най-накрая влязоха в една ложа.
Нежно я положи върху стола, тапициран с червено кадифе и се настани до нея.
Сара не можеше да повярва, че се намира тук. Погледът й обходи красивата зала — от фреските изрисувани по тавана, до тежките завеси на сцената. Надвеси се напред и заразглежда хората, които седяха долу — елегантни жени, облечени в разкошни рокли от коприна и атлаз, а красивите мъже, които ги придружаваха, бяха в официални вечерни костюми. И тя бе една от тях. Гордо вдигна брадичка, сякаш наистина принадлежеше към този свят, сякаш наистина бе приказна принцеса.
После насочи вниманието си към сцената. Когато за пръв път видя балерината, от устните й се изтръгна тих вик на почуда и благоговение. Тя се движеше подобно на перце, понесено от вятъра, лека, въздушна и грациозна. Всяко движение бе съвършено, безпогрешно преценено и изпълнено.
Хипнотизирана от прекрасната музика и вълшебния танц, Сара забрави за всичко освен за жената, която се носеше с лекота по сцената.