Изръмжа и се хвърли между двамата вампири, застанали пред него. Докато бягаше по стълбите, водещи към втория етаж, ръката му се стрелна в гънките на пелерината.
Завъртя се и стреля четири пъти с пистолета. Куршумите, направени от сребро, се забиха в телата на вампирите със смъртоносна точност. В следващия миг Куилън се озова до него и изби пистолета от ръката му. Вкопчени един в друг, двамата се изтърколиха надолу по стълбите. Куилън, по-тежък и по-стар, се озова отгоре, когато се приземиха в подножието на стъпалата.
Ръцете му се сключиха около гърлото на Гейбриъл, притискайки го с цялата тежест на тялото си към пода. Зъбите му се оголиха и той се надвеси над Гейбриъл.
— Не се опитвай да се бориш с мен, Джовани — задъхано изрече и едната му ръка се отпусна, за да вземе дървения кол, който младият вампир бе изпуснал. — Вече е твърде късно, за да спасиш жената, а след миг ще се присъединиш към нея…
Сара чу, че входната врата се отваря и въздъхна с облекчение. Той се бе върнал!
Седна в леглото и оправи припряно косите си. Сърцето й щеше да се пръсне от щастие. Страховете й се оказаха напразни, а лошите предчувствия — лъжовни.
Тогава чу стъпките по стълбите.
Непознати стъпки.
Огледа стаята, търсейки някакво оръжие, но напразно. Промълви молитва, скочи от леглото и изтича в банята.
Заключи вратата и трескаво започна да рови из шкафчетата, но най-опасното нещо, което откри, бе един сешоар.
Отчаяна, тя повдигна нощницата си и се прехвърли през прозореца. Зад гърба й някой заудря по вратата, а след това се разнесе гласът на Сидел, тих и подканващ.
— Пусни ни, Сара. Гейбриъл е мъртъв, а ти няма къде да се скриеш.
Мъртъв! Не! Не може да е мъртъв. Тя се плъзна по наклонения покрив, хвана се за надвесените над него клони на дървото и внимателно се спусна по тях.
Да се скрие. Трябваше да се скрие. Но къде?
Чу трясък, когато вампирите разбиха вратата на банята. След миг зърна лицето на Сидел на прозореца.
Инстинктът за самосъхранение сякаш й даде криле и Сара хукна към оградата. Никога досега не бе скачала върху гърба на кон, но сега го направи. Вкопчи се в гривата на жребеца и впи колена в лъскавите му хълбоци. Некромант с лекота прескочи оградата и препусна към задната порта.
Когато стигнаха до високата тухлена стена, Сара отвори с треперещи ръце желязната порта, сетне смушка отново жребеца и двамата се понесоха в нощта.
Чу Сидел да я вика, но продължи да се носи в галоп. „Гейбриъл — отчаяно си повтаряше тя, — трябва да намеря Гейбриъл!“
Чаткането на копитата на Некромант зловещо отекваше в тишината.
Когато стигнаха до подножието на хълма, конят изпръхтя изцвили и подплашено заора с копита. Сара извика, когато две тъмни сенки се прокраднаха зад нея. Делано и Сидел! Как бяха успели да я настигнат толкова бързо?
Младата жена скочи на земята и се затича към входната врата на празната къща. Бутна стремително вратата и нахлу вътре.
— Гейбриъл!
— Тук съм.
Озърна се, опитвайки се да види нещо в тъмнината. Усети как двамата вампири влязоха зад нея. В същия миг го зърна. Той се бе облегнал на стълбата. Лунната светлина се процеждаше през стъклената врата от дясната му страна.
— Гейбриъл? — Сара се спусна към него, забравила за Делано и Сидел. Тогава забеляза мъртвите вампири, проснати на пода. Повдигна й се, когато видя тялото на Куилън. Един дървен кол стърчеше от гърдите му, забит в сърцето му.
— Какво се случи?
Но Гейбриъл не гледаше към нея, а се взираше във вратата.
Страхувайки се от гледката, Сара плахо се озърна през рамо.
Силуетите на Делано и Сидел ясно се очертаваха и дори оттук Сара ясно виждаше очите им, пламнали от жаждата за кръв.
— Дървения кол, Сара — тихо рече Гейбриъл. — Вземи го.
Тя го погледна, сякаш бе полудял. Тялото й се разтърси от ужас само при мисълта да издърпа дървото от тялото на вампира.
— Направи го! — изсъска Гейбриъл и чак тогава тя забеляза колко бледо бе лицето му.
Погледът й обходи тялото му и Сара видя тъмната кръв, почти черна, която капеше от ужасната рана на гърдите му.
— Побързай! — настоятелно прошепна той.
Тя погледна към Делано и Сидел, видя гнева изкривил лицата им. Кървавочервени сълзи покапаха от очите на Делано, когато видя тялото на своя господар.
Сара затвори очи, хвана с две ръце дървения кол и го издърпа от тялото на Куилън. Изтича при Гейбриъл.
— А сега какво? — попита тя, но всъщност не се нуждаеше от отговор. Всичко, което трябваше да знае, бе изписано върху лицата на вампирите, които бавно влязоха и затвориха вратата зад себе си.