Без да обръща внимание на дъжда, Гейбриъл се запъти към града. Собствениците на големите магазини го познаваха. Не купуваше разнообразни платове, но винаги поръчваше от най-скъпите и най-качествените. Затова се радваха да го обслужат. Макар да бе нощ, продавачите с готовност отвориха вратите на магазините си и побързаха да изпълнят желанията му.
Той поиска хляб и сирене, различни плодове и зеленчуци, бутилка отлежало червено вино. Купи и малък извит диван, тапициран с кадифена дамска на сини и зелени ивици, табуретка за крака, малка масичка инкрустирана със слонова кост, кутия ароматни свещи, персийски килим, тясно легло с изящна дърворезба, чаршафи и завивки, както и една пухена възглавница.
От един магазин купи няколко рокли в различни цветове, бельо, копринени чорапи и обувки със сребърни катарами. За косите й избра панделки с всички цветове на дъгата, както и елегантна сламена шапка, украсена с перо и с дълги панделки. Парфюмиран сапун за банята й. Тъмносиня наметка, обточена с хермелин, за да й топли. Нощница. Пеньоар от розово кадифе. Освен това й взе кутия с шоколадови бонбони, ветрило, ръкавици, томче с поезия, букет пролетни цветя и красива кристална ваза, където да ги постави.
Беше на път за абатството, когато мина покрай един магазин за играчки. Куклата на витрината привлече вниманието му и той я купи.
Натовари всичките си покупки на взетата под наем каруца и потегли към манастира.
Сара все още спеше пред камината. Стъпвайки тихо, той вкара мебелите в стаята, постави леглото до стената, където някога бе висял кръстът. Оправи леглото и застла чистите ленени чаршафи върху мекия дюшек.
Докато я носеше към леглото, Сара се раздвижи, но не се събуди. Облече й нощницата, като се опитваше да не гледа меките и чувствени извивки на тялото й. Грижливо я зави, целуна я по бузата, а след това подреди и останалите мебели. Постла килима и постави дивана и табуретката до камината.
Сложи масичката до леглото, сетне подреди върху нея кутията с шоколадовите бонбони и книгата с поезия, както и чаша вода. Цветята и красивата ваза придадоха уют на иначе мрачната и запусната стая.
Сложи в кошничка хляб, сирене и плодове, покри я с ленена кърпа и я постави върху масичката.
Остави дрехите неразопаковани в кутиите, предчувствайки вълнението й, когато ги види. Сложи куклата близо до нея.
Постоя за миг в средата на стаята, доволен от промените. Беше изненадан как един килим и няколко мебели разкрасиха стаята. Но Сара бе тази, която вдъхваше живот на всичко, жената, която го привличаше, нейните жизнени сили мамеха призрака в него, докато добротата и невинността й събуждаха малкото, което му бе останало от мъжа, който някога беше.
Не устоя, коленичи до леглото и взе ръката й, готов да остане при нея толкова дълго, колкото му бе позволено.
Пламъците се извиваха игриво в камината, но всъщност присъствието на Сара топлеше стаята.
Тя се събуди бавно, все още хваната в мрежата на кошмара си. Сетне, сякаш я обля студена вода, Сара си припомни, че това всъщност не бе кошмар. В сиропиталището бе избухнал пожар.
Съвсем ясно си припомни как се събужда — в гърлото й пари, а очите й смъдят, докато пламъците ближат края на леглото й. Не можеше да побегне и затова закрещя, хлипаше, повтаряше името на Гейбриъл, своя ангел и го молеше да дойде и да я спаси. Припомни си ужаса, сграбчил я в острите си нокти, осъзнаването, че е осъдена да умре. После пламъците я докоснаха, обхванаха тялото й…
Сара вдигна ръката си и се втренчи в нея. Не повярва на очите си. Кожата й, която миналата нощ бе възпалена и зачервена, сега бе почти оздравяла.
Отметна завивките и огледа гърдите и краката си — навсякъде видя розова и съвсем здрава кожа.
Това бе невъзможно! Истинско чудо! Отново повдигна ръката и я завъртя изумена от Случилото се.
Намръщи се и объркано попипа бялата памучна нощница. По страните й пропълзя червенина, когато осъзна, че Гейбриъл я е облякъл и я е сложил в леглото. Значи я бе видял без дрехи.
Тогава забеляза куклата и забрави за всичко.
Балерината бе изработена от фин китайски порцелан, а лицето й бе красиво. Очите й бяха големи и сини, а устните й приличаха на розови листенца. Беше облечена в къса поличка от светлорозов тюл; краката й бяха обути в изящни розови балетни пантофки.
— О… — Сара с благоговение притегна ръка към куклата. Бе най-красивото нещо, което някога бе виждала. — Карлота — прошепна момичето. — Ще те нарека Карлота.
Огледа стаята, надявайки се да зърне Гейбриъл. Едва тогава забеляза красивата масичка до леглото. С широко отворени очи се втренчи в цветята, в книгата, в кутията с бонбони във форма на сърце, в плетената кошничка, покрита с ленена кърпа.