— Сара, добре ли си?
— Да — изплака тя. — Но ти… — погледна обагрената му в кръв риза.
— Няма нищо страшно, cara — успокои я той. — До утре раната ще е заздравяла.
Обзета от облекчението, че той най-после е тук, че опасността бе отминала, Сара го прегърна и зарови лице в рамото му, без да обръща внимание на кръвта, която капеше от неговото рамо върху нейното и попиваше в роклята й.
— Той… това същество… — Гейбриъл затвори очи. Страхуваше се да попита, страхуваше се да си представи Сара, оставена на милостта на този ходещ труп. — Той нарани ли те?
— Не.
Почувствал се слаб от загубата на кръв, Гейбриъл се отпусна на пода, притисна Сара до гърдите си и нежно я залюля.
— Вече всичко е наред, cara — зашепна той, а ръката му милваше косите й. — Всичко е наред.
— Нина каза…
— Тя е била тук?
Младата жена усети как тялото му се напрегна само при споменаването на името на вампира.
— Да. Тя… тя… О, Гейбриъл, беше ужасно. Тя каза, че това е само началото.
Сара вдигна ръка към врата си и отвращението отново се надигна у нея, когато напипа малката дупка.
— Тя ме ухапа.
Гейбриъл затвори очи. Беше ясно, че Нина не бе превърнала Сара във вампир, но дали бе взела достатъчно, за да я обсеби? Ако бе взела достатъчно кръв, Сара щеше да се превърне в нейна робиня и да изпълнява всичките й желания. Тя можеше да живее през деня. Между нея и Гейбриъл имаше кръвна връзка. Ако пожелаеше, щеше да го открие независимо къде е отишъл и къде се е скрил да почива през деня. Дали това бе целта на Нина — да накара Сара да го унищожи? Това бе едно от нещата, което би задоволило извратеното чувство за хумор на Антонина — да накара любовницата на Гейбриъл да забие дървения кол в сърцето му!
От устните му се изтръгна ниско ръмжене и той се вгледа в очите на Сара.
— Колко кръв ти взе?
— Не знам.
— Как се чувстваш?
— Лошо ми е. Моля те, отведи ме у дома.
Гейбриъл се изправи на крака и я изнесе от сградата. Докато успокояваше Сара, Морис стоеше в сенките. Сега погледна към съществото, сгърчено върху грубия дървен под и побърза да излезе навън.
Имаше много по-страшни същества от вампирите, дебнещи в нощта, помисли си той, същества, чиито съдби бяха по-страшни и от смъртта.
ГЛАВА 26
Когато пристигнаха в апартамента, Сара се чувстваше по-добре. Помогна на Гейбриъл да седне до кухненската маса, свали пелерината и ризата му и изми кръвта от раните му. Не обърна внимание на протестите му — той й казваше, че не е в опасност и напразно си губи времето. Бе ранен и тя трябваше да се погрижи за него, да се увери, че вече е по-добре.
Морис, който все още не бе продумал нито дума, провери дали вратите и прозорците са добре заключени и дали връзките чесън са на местата си. После напръска навсякъде покрай прозорците и вратите със светена вода. След като свърши работата си, се облегна на рамката на вратата на кухнята и се загледа в Сара, която се грижеше за раните на Гейбриъл.
— Нещо си много тих — отбеляза Гейбриъл и хвърли поглед към Делакроа.
Морис сви рамене.
— Какво да кажа? Нищо в живота ми досега не ме е подготвило за подобни неща.
— Не смятам — леко се усмихна Гейбриъл.
— Смяташ ли, че наистина ще можем да защитим Сара от тази… тази жена?
— Не знам, но трябва да опитам.
— Наоколо има ли още много от онези същества?
— Толкова, колкото тя е пожелала да направи — Гейбриъл се изправи. За миг остана втренчен в Сара, а пръстите му нежно погалиха лицето й. Всичко бе толкова невъзможно, каза си той, любовта им, проблемите, пред които трябва да се изправят, не само сега, но и за в бъдеще. Ако успеят да намерят начин да победят Нина, ще трябва да се постараят да изградят бъдещия си живот заедно.
Той я целуна леко и се извърна към Морис.
— Аз трябва да изляза.
Сара и Морис се спогледаха — нейният поглед бе примирен и разбиращ, а на младия мъж — укорителен. По бузата на Гейбриъл заигра един мускул.
— Няма да отсъствам дълго. Заключи вратата след мен и не отваряй на никого — изгледа сурово Морис. — Разбра ли ме?
Младежът кимна.
Гейбриъл, моля те, не излизай.
— Бих искал да остана, cara — отвърна той и взе пелерината си, — но дори и заради теб не мога да променя това, което съм.
Сара сложи ръка на рамото му.
— Ако изпитваш нужда, вземи от мен, но моля те, не излизай.
— Сара, не! — остро извика младият мъж.
— Решението е мое, не твое! — сопна му се тя.
Морис срещна погледа на Гейбриъл.
— Тази вечер преживя достатъчно — замълча и цветът се отдръпна от лицето му. — Ако се нуждаеш от кръв, вземи моята.
Гейбриъл повдигна вежди.