Младата жена внезапно изпита срам, че го подлага на подобно изпитание и обви ръце около врата му.
— Никога няма да се наложи да разбереш — тихо, но решително промълви тя. — Обичам те, Гейбриъл. Няма значение какво ще се случи, това никога няма да се промени.
— Сара!
Ръцете му я стиснаха силно, оставяйки я без дъх, ала това бе сладко мъчение за нея. Тя сведе клепачи, когато той наведе глава и устните му се впиха в нейните. Той я отнесе в спалнята и затвори вратата, откъсвайки ги от целия свят.
Гейбриъл лежеше по гръб, заслушан в тихото й дишане. Ръката му бе обвита около кръста на Сара, а главата й почиваше на рамото му. Люби я два пъти, преди сънят да я обори, люби я така, сякаш тя бе единствената, която можеше да го спаси от вечното проклятие. Сгушен в прегръдките й, докато тялото й се притискаше до неговото, а гласът й нашепваше името му, Гейбриъл се почувства отново цялостен и пречистен.
Но дори и в миговете на най-заслепяващата и изгарящата ги страст той се питаше дали би било разумно да спи в нейната стая.
Остана буден през цялата нощ, без да я изпуска от обятията си, с поглед прикован в лицето й. Никога не бе виждал нещо по-красиво и чисто. Косата й бе като най-меката коприна; кожата й бе топла и гладка изкушаваща го да я докосне и той се улови да гали нежния овал на лицето й извивката на рамото, чувствената линия на гърдите.
Никога не бе обичал някого така както обичаше нея.
— Тя никога няма да бъде твоя… — гласът на Нина, тържествуващ и леко подигравателен изпълни стаята.
Гейбриъл внимателно измъкна ръката си, стана от леглото, приближи до прозореца и погледна в мрака. Там, въплътила в себе си най-тъмните сили на Преизподнята, стоеше Нина, огряна от сребристата светлина на луната.
— Никога, Джовани… — повтори тя, а очите й пламнаха и заприличаха на горящи въглени. — Щом не обичаш мен, няма да обичаш и нея!
Силна ярост обзе Гейбриъл. Ръцете му се свиваха и разпускаха. Ако можеше, щеше да скочи от прозореца, да я стисне за гърлото и да изтръгне и последното дихание от нечестивото й тяло. Но това, което възпираше Нина и я държеше далеч от апартамента на Сара, възпираше и него.
— Скоро, Джани, много скоро тя няма да представлява нищо, освен прах и далечен спомен.
— Нина!
Тя наклони глава и зла усмивка се появи на устните й.
— Ще ме молиш ли отново да пощадя живота й, Джани? Ще излезеш ли отвън, ще паднеш ли в краката ми?
В гърдите му се надигна остър гняв, примесен с гордост. Вече я бе молил веднъж, но напразно. Ала щеше да го стори отново само и само да се закълне, че ще пощади живота на Сара.
Вдигна примирено глава и погледите им се срещнаха.
— Щях да дойда при теб, ако можех, bella — с принудена усмивка изрече, — но се страхувам, че не мога да напусна тази къща.
— Но щеше да го направиш, ако можеше? Щеше да дойдеш тук при мен и да ме молиш за живота на тази нищожна смъртна?
Той преглътна погнусата, надигнала се гърлото му.
— Да.
— И какво щеше да кажеш?
— Каквото искаш да чуеш.
— Падни на колене, Джовани — нареди Нина. — Искам да чуя думите, които щеше да ми кажеш.
Гейбриъл преглътна гордостта си и падна на колене пред прозореца.
— Щях да ти кажа колко си красива, как твоята прелест засенчва слънцето, а устните ти са по-сладки от нектар…
— Но нямаше да вярваш в нито една от тези думи! — гневно го прекъсна Нина.
— Ще ти кажа всичко, което искаш да чуеш — повтори той. — Ще направя всичко, което пожелаеш. Ако жадуваш да отнемеш нечий живот, вземи моя.
— Нима си готов да умреш за нея? — учудено възкликна тя. — Нима ще се откажеш от стотиците години живот заради онази жалка смъртна жена?
— Да.
— В такъв случай ще страдаш много повече, отколкото съм си представяла — замислено изрече, завъртя черните си поли и изчезна в мрака.
Гейбриъл проследи изчезването й и тихо изруга, докато се изправяше на крака. Проклинаше светената вода и връзките чесън, които му пречеха да я последва.
— Един от нас трябва да излезе — каза Сара на следващата вечер. — Ти може да си способен да съществуваш без… храна, но двамата с Морис трябва да се храним.
Гейбриъл кимна. Бяха изминали три дни от появата на Нина пред прозорците на къщата. Сара изпрати бележка в театъра, че е болна и няма да може да играе; Морис ги уведоми, че се е наложило спешно да напусне града по семейни дела.
Бяха изминали три дни от появата на Нина и всички бяха изнервени и неспокойни.
— Направи списък на покупките, Сара и аз ще изляза — предложи Морис.
— Дали е разумно? — попита младата жена, местейки поглед от единия към другия.