В тези последни минути, преди мъртвешкият сън да го погълне, отново се опита да проникне в мислите й, но нямаше отклик. Или Нина вече я бе убила или любимата му беше в безсъзнание.
— Дръж се, Сара — прошепна. — Скоро ще дойда при теб.
Тя отвори очи в мрака. Мръсният парцал, който запушваше устата й имаше отвратителен вкус; трудно й бе да диша и да преглъща.
Непрогледната тъмнина и тишината я изпълваха с неизразим ужас. Дали така се чувстваше и Гейбриъл? Но не, той й бе казал, че сънят му прилича на смъртта — никакви мисли, никакви сънища.
Земята под нея бе студена и влажна. Младата жена потръпна, когато нещо малко и космато пробяга по ръката й. Преди няколко часа щеше да запищи, но вече нямаше сили.
Колко дълго се намираше в тази дупка? Дали щеше да намери смъртта тук?
Отново потрепери, като си представи как стои в тази дупка без храна или вода измъчвана от глад, как тялото й постепенно губи сили, докато полудее, а червеите започнат да се хранят с плътта й…
Прогони ужасяващите мисли и се съсредоточи върху Гейбриъл. Той щеше да дойде за нея. Ако можеше.
Припомни си отвратителните същества, които ги нападнаха и за пръв път се замисли дали Морис е жив.
Дали бе причинила неговата смърт, както и тази на Гейбриъл? Наистина ли ще умре в това място?
Дали все още е нощ? Ослуша се, за да чуе някакъв звук, който да я увери, че не е сама. Предпочиташе дори компанията на онези зверове, които я отвлякоха, пред самотата.
Опита се да извика за помощ, но от гърлото й не излезе нито звук.
„Гейбриъл, моля те, помогни ми! Гейбриъл или някой друг, моля ви, помогнете ми!“
По страните й потекоха сълзи, тя затвори очи и се замоли някой да я открие, преди да е станало твърде късно.
Той се движеше в нощта подобно на сянката на смъртта, лицето му не издаваше нищо, а очите му горяха от жаждата за отмъщение. Изпитата кръв на Морис, трептяща със спомена за живота, го изпълваше с топлина и сила.
Пое дълбоко въздух, вдъхна различните аромати на нощта, отсявайки нейното ухание.
Обзе го силен гняв, когато усети тежкия парфюм на Нина, примесен със зловонието на нечисти тела.
За по-малко от час откри къде бяха завели Сара. Беше типично за Нина да избере гробище за последната им решителна среща, помисли си той.
Ала в следващия миг вече нямаше време за мислене. Подобно на огромни зверове, надигащи се от мъглата, чудовищата, които тя бе създала, се нахвърлиха върху него с хлътналите си мъртвешки очи. Но този път той бе готов да ги посрещне и само след миг и шестте същества лежаха мъртви в краката му.
И тогава пред него се изправи Нина, величествена и опасна в роклята си от черна коприна. Косите й се стелеха по раменете и достигаха до кръста подобно на водите на черна река. Бледата й кожа сияеше на лунната светлина; очите й пламтяха от безкрайната й сила и жаждата за кръв и отмъщение.
— Аз съм тук — каза Гейбриъл и гласът му отекна сред надгробните плочи: „Аз съм тук, тук…“
Не откъсваше очи от Нина, докато мислите му се опитваха да проникнат в съзнанието на Сара. Усети уханието й. Чувстваше ужаса и страха, които я бяха сковали.
— Почти съжалявам, че дойде, Джани — отбеляза Нина. — Наистина съжалявам, че трябва да те унищожа.
— Можеш да промениш решението си — погледът му се плъзна по нея, предизвикателен и подканващ. — Пусни Сара и аз ще направя всичко, което пожелаеш.
— Вече ти казах — твърде късно е.
— За такива като нас никога не е късно.
— Колко дълго, Джани? Колко дълго ще останеш с мен?
— Толкова, колкото поискаш.
— Сто години? Хиляда?
— Колкото пожелаеш.
— Вече коленичи пред мен. Готов ли си да го направиш отново?
— Да, bella, ако това е, което искаш.
— Искам го.
Той потисна гордостта си и бавно коленичи в краката на Антонина.
— Говори ми хубави думи, Джовани — заповяда тя. В мелодичния й глас звъннаха стоманени нотки.
— Ти си най-красивата и най-желана жена, която някога съм срещал. На света няма друга като теб. Твоята хубост засенчва слънцето. Гласът ти е сладък като мед; устните ти са като най-упойващото вино…
— Ти ми се подиграваш!
— Говоря истината.
— Лъжец! Ако думите ти бяха истина, ти щеше да бъдеш в прегръдките ми, вместо да ме молиш за живота на тази смъртна жена.
— Нина, дори и един вампир не може да избира в кого да се влюби. Не отричам чувствата си към Сара, но ти се заклевам, че ако я освободиш, ще направя всичко, което пожелаеш.
— Ще ме любиш ли тук и сега?
— Да, bella, но след като пуснеш Сара.
— Ще се върнеш ли с мен в Италия и ще се закълнеш ли да не се връщаш във Франция, докато тя е жива?