— Да.
Очите й заблестяха, червени и сатанински, но след миг омекнаха при вида на коленичилия в краката й мъж. Той не се бе променил откакто преди няколко века за последен път го бе видяла в Италия. Беше все още млад и изпълнен с мъжка сила, красив както тогава, с тъмносивите си очи и гладката матова кожа. За хиляда години не бе открила мъж, който да накара кръвта ида кипи така, както той го правеше.
— Кажи ми истината, Джовани, защото ще разбера, ако ме излъжеш. Изпитваш ли поне нещо към мен?
— Не.
Тя кимна, очакваше този отговор.
— Наказанието ти ще бъде дълго, Джани. Ще искам цялото ти внимание всяка минута от съществуването ти. Ти ще бъдеш мой роб. Ще ми прислужваш, ще осигуряваш жертвите ми. Ще задоволяваш всяко мое желание и ако нещо не ми хареса или ме разсърдиш, докато тази смъртна е още жива, ще се върна и ще довърша това, което съм започнала. — Втренчи пламтящия си поглед в него. — Разбра ли ме?
— Да.
— Ела тогава, да скрепим с целувка нашето споразумение.
Гейбриъл бавно се изправи на крака. Мислите му се върнаха в онова далечно минало. Запита се как е могъл да я намира за красива и желана. В тази жена нямаше топлина, нито живот и смях. Да се люби с нея бе все едно да се люби с труп, но въпреки това щеше да го направи заради Сара.
Напрегна цялата си воля, за да потисне отвращението, взе Нина в обятията си и покри устните й със своите. Нейните бяха студени като гроб; езикът й имаше вкуса на смъртта. Той потрепери, когато ръцете й обвиха врата му. Кожата й бе хладна и лепкава.
Тя се отдръпна за миг; после се надигна на пръсти и прокара език по врата му. Той усети бързото убождане на зъбите й и потръпна от погнуса, когато тя засмука кръвта му. Един тънък глас вътре в него се обади, нашепвайки му, че ще трябва да се научи да се подчинява на желанията й, да приема допира на ръцете и плътта й, да свикне с усещането за зъбите й, впити в гърлото му, с вкуса на устните й.
Нина отстъпи и той се зачуди дали тя бе усетила отвращението, което изпитваше към нея.
— И така, Джовани — тихо рече тя, — скрепихме нашата сделка с кръвта ти.
— А сега ти трябва да изпълниш обещанието си.
— Да, така както и ти ще спазваш своето. Тя е там — Нина посочи към неравната земя.
Той бързо се озова до дупката, отмести тревата и листата и измъкна Сара навън.
— Гейбриъл… — гласът й бе дрезгав, а лицето — бледо и измъчено. — Знаех, че ще дойдеш — прошепна тя и загуби съзнание.
Той я притисна до гърдите си, бързо свали въжетата и започна да разтрива подутите й китки и глезени.
— Остави я — грубо заповяда Нина. — Остави я веднага и ела при мен.
Гейбриъл преглътна протеста си. Сара не бе наранена, само изплашена и изтощена; щеше да се оправи.
Той се изправи на крака и отиде при Нина, макар че гордостта му се бунтуваше срещу властното й държание. За всичките векове, откакто тази жена го бе превърнала във вампир, никой не му бе заповядвал. Но сега всичко се бе променило. Той бе подчинил живота и желанията си на Нина, за да спаси Сара.
Но рано или късно щеше да си отмъсти. Когато животът на Сара няма да е повече в опасност, когато си отиде от тази земя и стане недостижима за Нина, той ще си отмъсти.
— Нали не си забравил обещанието си, Джовани? — лукаво попита тя. — Ти ще бъдеш мой роб. Ще правиш това, което пожелая и когато го пожелая.
— Не съм забравил.
Тя му се усмихна мило и му подаде ръка.
— Тогава да вървим. Остават доста часове, докато се съмне. Ще отидем на лов заедно, а след това ти ще споделиш моето място за почивка.
— Да, bella — хвана ръката на Нина. Беше студена и безжизнена, докато ръката на Сара бе топла и пълна с живот. С натежало от мъка сърце, че трябва да остави единствената жена, която някога бе обичал, той тръгна с Нина.
— Не! — викът на Сара разцепи тишината на нощта. — Ти няма да го имаш! Той е мой!
Нина се извъртя с пламнало от ярост лице.
— Ти се осмеляваш да ми се противопоставиш?
Сара поклати глава, уплашена от гнева в очите на жената вампир.
— Тогава замълчи, смъртна жено, преди да съм те унищожила!
— Няма да я докоснеш — заяви Гейбриъл и стисна ръката на Нина. — Спомни си обещанието си.
— Гейбриъл, защо отиваш с нея?
— Сега той е мой — тържествуващо я изгледа Нина. — Той ми се закле да бъде мой роб.
— Не! Той ме обича!
— Любовта няма нищо общо с нашата сделка — презрително отвърна тя. — А сега си върви, преди да си се превърнала в пепел!
— Това ли искаш, Гейбриъл? — погледна го Сара.
— Да.
— Лъжеш! Ти обичаш мен, не нея!
— Нина ти каза истината, cara. Любовта няма нищо общо с нашата сделка — но това също бе лъжа. Любовта беше основната причина, любовта му към Сара.