— Да вървим, Джани — Нина го дръпна за ръката. — Този разговор започна да ме отегчава.
— Гейбриъл, не ме оставяй!
— Страхувам се, че трябва — горчиво отвърна той. — Моята господарката ме зове и аз съм длъжен да й се подчиня.
Внезапно Сара разбра какво бе направил; той се бе отказал от свободата си, за да спаси живота й. Ако беше обикновен смъртен, с нормално отредените му години, това щеше да бъде огромна жертва, но Гейбриъл беше вампир. Пред него се простираха стотици години, а това правеше жертвата му неизказано тежка. Остави мислите й да се преплетат с неговите, почувства гнева, който го изпълваше, задето бе принуден да се подчини на Нина. Усети мъката му от загубата й, отвращението, което го изпълваше, че трябва да прекара безкрайни нощи като роб на Нина, да преглътне гордостта си и безропотно да изпълнява желанията й.
Видя как Гейбриъл се обърна, за да последва Нина и в същия миг осъзна, че не може да му позволи да го направи. По-добре да се откаже от отредения й живот, отколкото да позволи на мъжа, когото обичаше с цялото си сърце, да прекара вечността като роб на един безсърдечен вампир.
— Не, Гейбриъл! — извика тя, спусна се след тях и издърпа ръката му от тази на Нина. — Няма да ти позволя заради мен да прекараш остатъка от живота си с тази ужасна жена!
— Ти не можеш да го спреш! — избухна Нина, призова цялата си свръхестествена сила и я насочи срещу Сара, която политна назад и се свлече до един стар надгробен камък.
— Остави я! — изкрещя Гейбриъл.
Но Нина не му обърна внимание. Тя се втренчи в Сара. Омразата пламтеше в очите й и изгаряше младата жена подобно на буен огън.
Сара извика и закри очи, докато болката проникваше в тялото й.
Гейбриъл стоеше и наблюдаваше как се надига яростта на Нина и как цялата й сила се съсредоточава върху момичето, гърчещо се безпомощно на земята. И тогава, докато виковете на Сара отекваха в ушите му, той грабна едно парче дърво и приближи към Нина. Дървото обгори дланта му и той разбра, че някога е било част от кръст.
Но болката не бе важна, трябваше да спре мъчителната агония на Сара.
— Нина.
Изрече името й тихо, но то отекна подобно на гръм в тишината. С изкривено от гняв лице вампирът се извърна, готов да се хвърли към него и той заби дървото в сърцето му.
За миг, който му се стори цяла вечност, Нина се втренчи в него, а устните й се разтвориха в безмълвен вик на изненада. После от тях рукна черна кръв и тя се свлече на земята.
Гейбриъл бързо се втурна към Сара, привлече я в прегръдките си, нашепвайки името й. Тя се сгуши в него, разтърсвана от глухи ридания. Гейбриъл я залюля и нежно замилва косите й.
Измина доста време. Сара лежеше неподвижно в обятията му, очите й бяха затворени, а ръцете й бяха здраво сключени около кръста му. Чак тогава той се осмели да погледне през рамо. Нямаше никаква следа от Нина, с изключение на малка купчина пепел. Ала още докато се взираше в нея, се надигна вятър и я отнесе надалеч, така че не остана нищо, което да напомня за Антонина Инсена.
ГЛАВА 28
Гейбриъл нае стая в първия хотел, който се изпречи пред очите му. Погледът му, неистово втренчен в очите на изплашения администратор, задуши в зародиш всички евентуални въпроси. Взе ключа, предупреди да не ги безпокоят и бързо отнесе Сара по стълбите.
Когато влезе в стаята, затвори и внимателно заключи вратата. Много нежно разсъблече Сара, докато сърцето му ридаеше от мъка заради страданията, които бе изтърпяла.
Докато приготвяше банята й, тя остана странно притихнала. Той я вдигна и я сложи във ваната, а след това грижливо я изми. После я вдигна на ръце и я уви в едно одеяло.
Откакто я изнесе от гробището, тя не бе промълвила нито дума. Беше се затворила в себе си. Той бе виновен за всичко, горчиво си помисли Гейбриъл. Ако не се бе намесил в живота й, нищо от целия този ужас нямаше да се случи.
Сара не заговори и когато я сложи в леглото, въпреки че не пожела да пусне ръката му. Гейбриъл я притисна до гърдите си и тихо зашепна името й, уверявайки я, че всичко ще бъде наред. Тя най-после затвори очи и заспа.
Колко крехка и беззащитна бе, каза си той, докато пръстите му галеха лицето й. Но въпреки всичко се опълчи срещу Нина, доказвайки, че когато е необходимо, притежава смелостта на разярена тигрица и сърцето на истински воин.
Гейбриъл стана от леглото, отиде до прозореца и се втренчи в мрака, ала пред погледа му изплува лицето на Нина, очите й, разширени от изненада и болка, докато забиваше дървения кол в сърцето й. Какво бе изпитала тя в онези последни мигове, когато силата я напускаше? Къде бе тя сега? Дали някой милостив ангел бе отнесъл душата й в Рая или в този момент изгаряше в пламъците на вечното проклятие, понасяйки наказание за всичката кръв, която бе изпила, за всички животи, които бе погубила?