Намести я по-удобно в ръцете си и решително закрачи по алеята.
Изминаха няколко минути, преди Сара да осъзнае, че излизат от парка.
— Къде отиваш?
— Отнасям те в дома ти.
— Не! Не мога да се върна там! — не можеше да понесе мисълта да се озове отново в тъмната и празна къща, пълна със спомени, които чакаха да я погълнат. Потрепери, сякаш я бяха облели със студена вода. — Не и тази нощ.
— Добре.
Младата жена се отпусна в ръцете му. Или му вярваше, или бе толкова изтощена, че просто не я интересуваше какво ще стане с нея.
Затвори очи и притисна лице към гърдите му. Облъхна я студен въздух, стъпките му бяха толкова плавни и безшумни, сякаш летеше, а не крачеше по земята. Струваше й се, че чува гласа му в главата си, който я молеше да се успокои, да се отпусне, уверяваше я, че всичко ще бъде наред.
И тя му повярва. Беше толкова хубаво да има някой, който отново да се грижи за нея, пък бил той и един непознат.
Изминаха няколко квартала, когато той усети, че напрежението я бе напуснало и разбра, че е заспала.
Имаше доста път до имението му, ала той я носеше без усилие използвайки хипнотизиращата сила, която притежаваше, за да ги направи невидими за минаващите полицейски коли.
Вратата на имението се отвори пред безмълвната му заповед и се затвори зад него. Той я отнесе по дългата извита стълба, след това мина по широкия коридор, в дъното на който се намираше спалнята.
Тя се размърда, когато той се наведе над леглото, за да отметне завивките. Клепачите й трепнаха и се отвориха. Големите й кафяви очи се втренчиха изумено в него.
— Къде сме?
— Ти не искаше да се връщаш в твоята къща, така че аз те доведох в моята.
За миг стомахът й се сви от страх. Поради неизвестна причина му имаше пълно доверие, когато бяха навън, но тук, в тази непозната стая, се почувства безпомощна и като хваната в капан.
— Не — повиши глас тя, — не мога да остана тук.
Тъмният му поглед се срещна с нейния.
— Заспивай, Сара — тихо рече той. — Няма от какво да се страхуваш.
Отново му повярва, макар да не разбираше защо. Почувства се безтегловна и отпусната. Очите й бавно се затвориха, тя въздъхна и заспа.
Гейбриъл остана до леглото, загледан в нея. Изглежда, му бе станало навик да взима под крилото си сирачета и самотни и нещастни жени, горчиво си помисли той. Но в тази млада жена имаше нещо, което го привличаше. Може би защото цветът на косите й бе същият като на Сара Джейн. Или защото тази Сара също бе съвсем сама на света. Каквато и да бе причината, не можеше да устои на порива да я защити и приласкае.
Малко преди разсъмване той отиде с колата си до близкия денонощен магазин и купи различни неща за ядене — тестени храни за закуска, плодове, мляко, кафе, чай, хляб, масло, няколко бурканчета конфитюр, яйца и сирене. Шампоан за баня, който ухаеше на горски цветя, както и ароматен сапун. Не забрави и бутилка червено вино.
Храната също се бе променила, помисли си Гейбриъл, докато подреждаше хартиените кесии в колата. Хлябът се продаваше нарязан и опакован в найлон. Млякото се предлагаше в най-разнообразни опаковки, въпреки че не бе видял нито една крава наоколо. И не само това, но имаше всякакви видове мляко: обезмаслено, с ниска масленост, пълномаслено, пастьоризирано, натурално. Когато бе млад, съществуваше само един вид мляко — това, което се издояваше направо от кравата или от козата.
Докато караше обратно към имението си, се опита да си припомни вкуса на хляба, маслото, яйцата и сиренето. Занесе книжните кесии в кухнята извади и подреди продуктите. Нямаше никакъв спомен за вкуса на храната, като се изключи неясният спомен за онази вечеря, която близо преди век Сара бе приготвила за него. При самата мисъл за печеното месо и сготвените зеленчуци му се повдигна.
Усмихна се накриво, когато отвори хладилника. От три месеца живееше в това място, но сега за пръв път го използваше за нещо друго, освен за бутилка вино.
Слънцето се изкачваше над хоризонта, когато се спусна надолу по стълбата, водеща към мазето, където някога бяха държали бутилки с вино.
Отвори вратата, влезе и заключи след себе си. Запита се дали когато довечера се събуди, тя все още ще бъде в къщата.
ГЛАВА 3
Сара се събуди внезапно, стресната от кошмарните образи на съня, полепнали подобно на паяжина в съзнанието й. Беше ужасен сън изпълнен с червени очи, остри зъби, по които капеше кръв и обезумелите й писъци. Сякаш предишната вечер бе гледала филм на ужасите от типа на „Среща с вампира“. Ала най-шокиращото бе, че колкото и страшен да бе този сън, кой знае защо й се струваше странно познат…