Седна в леглото и се огледа. Спалнята бе огромна, почти колкото тази в къщата й заедно с гостната. Тапетите на стените бяха в бледорозово, а прозорците бяха закрити от тежки завеси. Старинен шкаф от махагон заемаше по-голямата част от едната стена, а в единия ъгъл се виждаше тоалетка в същия стил. Стори й се доста странно, че огледалото бе махнато. От лявата страна на леглото бе поставена изящна кристална лампа. В другия край бяха подредени едно срещу друго две кресла, тапицирани в розова дамаска, а пред тях имаше малка масичка със стъклен плот.
Припомни си къде се намира. Гейбриъл я бе довел тук миналата нощ. Нищо чудно, че именно неговото лице се бе явило в сънищата й.
Огледа се, търсейки часовник, като се питаше колко ли е часът.
Спусна крака от леглото и стана. Дебелият бледоморав килим на пода заглуши стъпките й, докато отиваше до прозорците, за да дръпне завесите. За миг се загледа в пурпурните отблясъци на залеза, които й напомниха за капки кръв. Струваше й се невероятно, че е спала през целия ден.
Точно под нея се виждаше отдавна занемарена розова градина. Три хълма, покрити със зеленина, се издигаха зад високите тухлени стени, които обграждаха имението. Отдясно имаше плувен басейн с олимпийски размери, а отляво обор. Зад близката ограда бе вързан голям черен кон.
Който и да бе Гейбриъл, явно имаше доста пари. Тя се извърна от прозореца и остави завесите да паднат. Озова се лице в лице с мъжа, чийто образ я бе преследвал в сънищата й не само предишната нощ, но и през изминалите три седмици.
— Добър вечер — официално поздрави той.
— Здравей.
Отново бе облечен в черно и макар да изглеждаше мъжествено красив, Сара се запита дали има и други дрехи, освен черни тениски и джинси. Мисълта за външния му вид я подсети, че бе спала с дрехите. Имаше нужда да вземе душ.
— Банята е там — каза Гейбриъл и посочи затворената врата отляво.
Способността му с такава лекота да чете мислите й я смущаваше и объркваше. Изпита детинското желание да тропне с крак и да му заповяда да престане.
— Наслаждавай се на банята си — той излезе тихо от стаята. Сара с учудване забеляза, че беше бос.
За миг се загледа след него; после отиде в банята. Никога не бе виждала подобно нещо. Последните лъчи на залязващото слънце се процеждаха през остъкления покрив. Както и в спалнята, стените бяха покрити с тапети в розов цвят. До стената се виждаше огромна вана с овална форма; крановете бяха златни. Имаше душ кабина, бледорозова тоалетна чиния и две мивки, също розови. Върху мраморната полица над мивката откри пухкава бяла хавлия, кърпи за лице, ароматен сапун, паста за зъби и четка.
Заключи вратата, пусна водата, съблече дрехите си и зачака ваната да се напълни. Забеляза шише с шампоан за баня и сипа малко във водата, която се покри с прозрачни мехурчета, оцветени във всичките цветове на дъгата.
Чувствайки се като кралица, Сара завъртя крана на водата и се отпусна във водата. Затананика си, когато мехурчетата я заобиколиха, упоявайки я с аромата си на полски цветя.
Стори й се доста странно, че в банята нямаше никакви огледала, нито дори и пред красиво извитата аптечка от розов мрамор. Запита се дали това не е някакъв вид фобия на домакина й — може би не желаеше да вижда отражението си.
Затвори очи и се замисли. Кой беше Гейбриъл? Защо се грижеше за нея? Дали живееше сам? А ако е така, защо имаше в банята си шампоан за баня и ароматен сапун?
Лежа във ваната, докато водата изстина, после набързо се изми излезе и се обви в пухкавата хавлия. Искаше й се да смени бельото и дрехите си.
Върна се в спалнята и видя, че дрехите й бяха изчезнали; на тяхно място имаше пеньоар от тъмнорозово кадифе.
Сара плъзна ръка по мекия плат и изпита странното чувство за нещо вече преживяно. Помисли си, че само този пеньоар струва колкото целия й гардероб. Огледа се, но изкушението бе твърде голямо и тя го облече. Усещането за мекия и лек плат до тялото й бе прекрасно. Дрехата бе разкошна, от тези, които само богатите жени можеха да си позволят.
Тъкмо завързваше колана, когато на вратата се почука.
— Сара?
— Да.
— Искаш ли да слезеш долу и да пийнеш чаша вино с мен?
— Да, благодаря ти.
Тя отвори вратата и го видя да стои в коридора, облечен отново с черни прилепнали джинси и тениска. Погледна босите му крака. Имаше нещо невероятно интимно във факта, че и двамата не носеха обувки. Мисълта я накара да се изчерви.
Преди да се извърне, в очите на Гейбриъл проблесна някакво чувство, което тя не можа да определи. Дебелите бели пътеки заглушиха шума от стъпките й, когато го последва по стълбите, по още един коридор, докато накрая се озоваха в просторна стая с висок таван.