7
— Къде ще ходиш тази вечер? — попита Цейтлин жена си.
— Не знам — въздъхна Ариадна Цейтлина замечтано. Беше се излегнала на дивана в новобоядисания си будоар, облечена само с чорапи и комбинезон, притворила очи, докато камериерката къдреше косата й с маша. Гласът й беше нисък и дрезгав и сливаше думите, сякаш беше леко подпийнала. — Не искаш ли дойдеш и ти?
— Това е много важно, скъпа. — Той придърпа стола си към дивана.
— Е, може би за коктейлите — при баронеса Розен, после вечеря в „Донон“, малко танци в „Аквариума“ — обичам това място. Виждал ли си красивите рибки по стените? А после, не знам… Ей, Нюня, да видим, искам нещо с брокат за довечера.
Две прислужнички излязоха от дрешника, Нюня с кутия за бижута, а другото момиче с куп рокли в ръцете си.
— Хайде, Ариадна. Трябва да знам къде ще ходиш — настоя Цейтлин.
Ариадна рязко седна.
— Какво има? Изглеждаш доста разтревожен. Борсата ли се срина или… — и тя му се усмихна нежно, белите й зъби блеснаха — или се учиш да бъдеш ревнив? Никога не е късно, така да знаеш. Всяка жена обича да я глезят и обожават.
Цейтлин смукна от пурата. Бракът им беше сведен до тези кратки разговори, преди всеки да се гмурне поотделно в петроградския нощен живот, въпреки че все още посещаваха заедно балове и официални приеми. Той погледна разхвърляното легло, където жена му прекарваше в сън повечето от времето си през деня. Погледна роклите от батиста, шифон и коприна, шишенцата с отвари и парфюми, полуизпушените цигари, лечебните кристали и всички останали прищевки и луксове; но най-дълго задържа погледа си върху Ариадна с нейната снежнобяла кожа, заоблени рамене и теменужени очи. Тя все още беше красива, въпреки че очите й бяха зачервени, а вените личаха по слепоочията й.
Тя разтвори ръце, за да го прегърне; парфюмът й на дива роза се смесваше деликатно с мириса на кожата й, но той беше твърде напрегнат, за да се впусне в обичайните им игри.
— Сашенка е арестувана — съобщи той на жена си. — Точно пред входа на института. Ще остане в „Крести“ през нощта. Представяш ли си какви са килиите там?
Ариадна примигна неразбиращо. На бледото й чело се появи лека бръчка.
— Трябва да е недоразумение. Тя е толкова прилежна, не мога да си представя, че ще направи някоя глупост. — Ариадна го погледна. — Ти сигурно можеш да я измъкнеш тази вечер, нали, Самуил? Обади се на вътрешния министър. Той не ти ли дължи пари?
— Току-що говорих с Протопопов и той каза, че е сериозно.
— Нюня? — кимна Ариадна към камериерката си. — Мисля, че ще облека розоволилавия брокат със златните листа и воланите от мадам Шансо и ще сложа перлената огърлица и сапфирената брошка…
Цейтлин губеше търпение.
— Стига, Ариадна. — Той мина на идиш, за да не го разбират слугите. — Престани да се държиш като момиче от миманса, дявол да го вземе! Говорим за Сашенка! — Цейтлин отново мина на руски, оглеждайки безредието в стаята. — Момичета, оставете ни сами! — Той рядко се ядосваше, но тогава ставаше страшен и трите момичета оставиха роклите, бижутата и машата и бързо излязоха.
— Това беше ли необходимо наистина? — попита Ариадна с треперещ глас и насълзени вече гримирани очи.
Цейтлин продължи делово:
— Ще се видиш ли с Распутин?
— Да, довечера ще гостувам на Стареца. След полунощ. Не говори за него с такъв присмехулен тон, Самуил. Когато монголският лама на д-р Бадаев ме хипнотизира в Къщата на духовете, той каза, че имам нужда от специален учител. И беше прав. Стареца ми помага, подкрепя ме духовно. Казва, че аз съм невинно агне в един жесток свят и че ти ме потискаш. Мислиш ли, че съм щастлива в тази къща?
— Сега говорим за Сашенка — възрази Цейтлин, но Ариадна повиши глас.
— Помниш ли, Самуил, че когато отидохме на балет, всички бинокли бяха насочени към мен, а не към сцената? „Какво е облякла баронеса Цейтлина? Вижте очите й, бижутата й, прекрасните й рамене…“ Когато офицерите ме поглеждаха, те си мислеха: ето една чудесна породиста кобилка — струва си да изпиташ угризения на съвестта за такава! Не се ли гордееше с мен тогава, Самуил? А сега — я ме погледни!
Цейтлин ядосано стана.
— Не говорим за теб, Ариадна. Опитай се да разбереш, че става въпрос за нашата дъщеря!
— Извинявай. Слушам те…
— Мендел се е върнал от заточение — тя сви рамене. — О, значи си го знаела? Сигурно той има някаква вина за задържането на дъщеря ни.
Той коленичи до дивана и взе ръцете й.
— Виж, Протопопов с нищо не може да помогне. Дори премиерът Щюрмер няма никакво влияние — той ще бъде сменен. Всичко е в ръцете на императрицата и Распутин. Затова този път искам ти да отидеш при Распутин! Радвам се, че имаш достъп, и не ме интересува колко дълго ще те докосва този свят селянин. Кажи му, че днес има късмет. Само ти можеш да се справиш, Ариадна. Просто влез там и помоли всичките — Распутин, приятелите на императрицата… Всички… само да измъкнат Сашенка оттам!