За щастие лятото се случи топло и пероните наподобяваха лагер: тук имаше войници, работници, селяни и деца — гладни дрипави хлапета, добре гледани, но изгубени деца, седнали върху хубави кожени куфари с лица на старци, малки момичета с начервени устни и къси полички, пушещи папироси и обслужващи клиентите.
Бюфетът на гарата предлагаше храна за онези, които имаха пари. Стар татарин продаваше вестници и сладкиши в една будка, а зад перона за Москва край ръждясалата помпа пътниците се редяха по цял ден за вода. Към тоалетните под зданието на гарата се слизаше по стълби, те бяха плувнали във вонящи фекалии, там винаги имаше опашки; децата плачеха и се подмокряха, а възрастните се блъскаха да стигнат по-бързо отпред.
Каролина вече беше истински разтревожена. Тя не знаеше какво се е случило със Сашенка и допускаше най-лошото. Макар да беше много практична жена, потискаше я неизвестността и напрежението от грижата за двете деца на тази гара. Тя се гордееше със своята чистоплътност, но сега и тримата бяха мръсни, по дрехите на децата имаше лекета от храна, мазнина и урина. Разполагаше с достатъчно пари за храна, но Снежанка и Карло бяха свикнали с изискана кухня и не харесваха воднистата зеленчукова супа, черния хляб и хапките в рядък доматен сос, които единствено се предлагаха в бюфета. Те вече слабееха. През деня играеха с други деца, но Каролина не беше спокойна, защото някои от тези бездомници се бяха превърнали в жестоки създания, способни на всичко. Освен това трябваше да не сваля очи от багажа. През нощта спяха заедно, сгушени един в друг върху постелка, завити с одеяло и дрехи. Снежанка и Карло плачеха в прегръдките й и питаха за мама и татко. Кога ще ги видят отново? Къде отиват?
Заминаването от Москва се оказа доста лесно: родителите на Ваня бяха резервирали места за Каролина и децата. Влакът потегли навреме, но пътуването се удължи с един ден. Млад червеноармеец и жена му, които пътуваха за новата му работа на турската граница, ги съжаляваха и купуваха на децата сладолед и закуски от гарите, където влакът спираше. Но децата чувстваха, че нещо не е наред. Те искаха да се върнат при майка си, Каролина се опитваше да ги успокои, но не искаше да ги лъже, за да не кажат нещо излишно и да привлекат нечие внимание.
— Каролина, нали винаги ще бъдеш с нас? Нали няма да ни оставиш? Толкова ми е мъчно за мама!
След посещението в канцеларията на другаря Степанян тръгнаха както обикновено към бюфета. Седнаха на една от мазните гетинаксови маси. Каролина усети, че трепери. Уморена и потисната, тя се опитваше да не се поддава на паника. Палицини ги нямаше. Може другарят Сатинов да е забравил за плана? Или да са задържали и него? Тя преброи наум наличните пари — имаше в джоба си двайсет и пет рубли и четиристотин рубли, зашити в сутиена, за краен случай. Ако в най-скоро време не дойде съобщение, трябва да вземе трудно решение. Вече го беше взела — не можеше да става дума да изостави Снежанка и Карло в сиропиталище, особено в такова на НКВД. Щеше да се наложи да вземе децата със себе си в нейното немско село недалеч от Ростов и да ги представи за собствени. Това я изпълваше с радост, защото обичаше Снежанка и Карло. Те също я обичаха и тя знаеше, че с любовта си ще излекува раните им от загубата на родителите. Но се чувстваше твърде стара да бъде тяхна майка, а и колко време щеше да мине, преди НКВД да дойде да арестува бавачката на Палицини — къде другаде щяха да я търсят, ако не в родното й село?
Тази нощ тя не можа да спи. Вслушваше се в свирките на локомотивите и съскането на парата, в нестихващия шум на хората и машините на гарата. Погледна бледите лица на децата, Снежанка, стиснала за утеха розовата си възглавничка, и за първи път, откакто беше напуснала Москва, Каролина се разплака.
39
— Арестантка Палицина, седнете. Добре ли спахте?
Сашенка, несресана, бледа, измъчвана от жажда, от което езикът й почти беше се втвърдил, само поклати глава.
— Удобна ли ви е килията? Как работи вентилацията в това горещо лято?
Сашенка не отвърна нищо.
Следовател Могилчук прокара ръка по твърдия си перчем и разгледа документите пред себе си. Повтаряше се същото като вчера, завчера и деня преди това. Сашенка беше прекарала три дни в тъй наречения „конвейер“. Безсънните нощи в нажежената килия бяха прекършвали по-силни и от нея. След закуската и изхвърлянето на кофата я доведоха на разпит.