Мъжът преглътна шумно и отвори уста. Нямаше нито един зъб, венците му бяха бледи, покрити с рани. Тя забеляза петно на врата му — беше синьо-черен белег.
— Тя е! Тя е! — каза съществото с невероятно равен, учтив и добре поставен глас. — Разбира се, че я познах.
— Кажете името й! — настоя веднага Родос.
— Тя никак не се е променила. Дори се е разхубавила.
— Говорете! Коя е тя?
Човешката обвивка самодоволно се подсмихна.
— Да не мислите, че съм забравил?
— Искате ли да ви го напомня? — попита Родос, като продължи да подръпва твърдите косми на брадавицата си.
— А какво ме очаква след разпита? Ще ме избавите ли от мъките?
Родос прокара ръка по косата си.
— Ако не искате повече състезание по свободна борба… — той се изправи и изкрещя с глас, който издаваше маниакална жестокост. — Как й е името?
Затворникът се вцепени. Сашенка подскочи, по челото й избиха капки пот.
— Пак ли ще ме биете? Недейте. Това е баронеса Александра Цейтлина — Сашенка, която някога обичах.
Родос тръгна към вратата.
— Имам и друга среща — каза той на Кобулов.
— Приятно прекарване — пожела му Кобулов. — Продължавайте, следовател Могилчук.
— Обвиняема Цейтлина-Палицина, познавате ли затворника?
Сашенка поклати глава ужасена.
— Затворник, как е вашето име?
— Пьотър Иванович Павлов. — Това беше друг глас, от друг град, от друго време.
— Това не е истинското ви име, нали? — внимателно попита Могилчук. — Това е фалшивото име, с което сте се подвизавали като учител в Иркутск повече от десет години. В действителност вие сте белогвардейски шпионин. Сега погледнете обвиняемата и й кажете истинското си име.
42
Беня Голден седеше срещу следователя Борис Родос.
— Вие сте арестуван за измяна и антисъветска дейност — съобщи Родос. — Признавате ли вината си?
— Не.
— Защо според вас сте арестуван?
— Поредица от случайни обстоятелства и моята неспособност да пиша.
Родос изсумтя и се вгледа в документите с презрение, от което широкото му лице на боксьор стана още по-плоско.
— Значи сте писател, така ли? Нищо чудно, че Могилчук искаше да ви разпитва. Аз ви смятам за мръсен предател и пълен боклук. Писател ми бил, а?
Беня не можа да скрие изненадата си.
— Преди две години написах книга разкази „Битка за Испания“, която имаше успех, после…
— Какво ме интересуват писанията ти, жалък празноглавецо? — сряза го Родос. — Виждам само един самодоволен чифутин, когото мога да пречупя като кибритена клечка. Мога да те смеля на кайма.
Беня не се съмняваше в това. Родос със сплесканата си плешива глава, широки рамене и къси крака му напомняше хиена. Беня се страхуваше да не изгуби онези, които обичаше — детето си, но най-вече своята скъпа Сашенка. Само тяхната безопасност сега имаше значение.
— И така, защо ви арестуваха?
— Честно ви казвам, не знам. Живял съм в Париж, познавам се с френски и американски писатели. Познавах някои генерали, които се оказаха троцкисти.
— Така ли? Не ме карай да отварям чекмеджето с палките и да направя чифутския ти крив нос на пихтия. Аз обичам свободната борба — така я наричаме тук. Признай си престъпната и аморална дейност и няма с пръст да те пипна. Разказвай всичко за своите сексуални извращения в стая 403 на хотел „Метропол“.
— Какво-о? — възкликна Беня. Значи е арестуван заради връзката си със Сашенка? Гидеон го предупреди да не се свързва с жената на чекист. Но това не може да е толкова сериозно. Сигурно ще го освободят или ще го пратят на заточение в провинцията, далече от Москва, но поне ще остане жив. Той трябваше да защити Сашенка!
— Да, да, тъкмо това — отвърна Родос, вдигайки една дебела папка. — Ние знаем всичко до последните отвратителни подробности.
— Разбирам. Мъжът й е в основата на това. Но тя е невинна, кълна се. Тя не е извършила нищо противозаконно. Тя е честна комунистка. — Беня се вгледа в лицето на Родос, но със същия успех можеше да разглежда парче месо.
— А кой твърди обратното?
— Значи нея нищо не я заплашва?
— Това е секретна информация, обвиняеми Голден. Просто признайте как започна всичко…
Беня се молеше Сашенка да не научи нищо. Може би тя отново ще стане вярна съпруга, каквато винаги е била. Нека мисли, че Беня е арестуван като троцкист, като шпионин, нека го презре и забрави. Нека продължи да живее в лукс, служейки на делото на партията. Той толкова я обичаше, че искаше да страда вместо нея, да й спести болката.
Когато дойдоха да го арестуват, той никак не се изненада. Беше толкова щастлив тези две седмици със Сашенка, но не вярваше, че това може да продължи вечно, макар да знаеше, че това е любовта на живота му. Любов, която идва само веднъж, ако въобще дойде.