— Под чие ръководство, Саган?
— В крайна сметка под ръководството на японското и британското разузнаване, но приемахме заповеди от обединената опозиция начело с Троцки и Бухарин.
— Значи през всичките тези години вие не губехте връзка с обвиняемата?
— Аз бях връзката между нея и враговете на съветския народ.
— Редовно ли се срещахте?
— Да, редовно.
— Това е просто смешно! — разкрещя се Сашенка. — Никога не съм виждала този човек. Ротмистър Саган беше убит на „Невски проспект“ през 1917 година. Този човек е актьор!
— Кого още вербува тя?
— Своя съпруг, Ваня Палицин. А напоследък и писателя Беня Голден, използвайки същите сексуални методи, на които я обучих.
— Значи години наред японското и британското разузнаване заедно с Троцки и Бухарин ръководеха члена на ЦК Мендел Бармакид, чекиста предател Палицин и писателя предател Голден?
— Да!
— Мръсник! — Сашенка се хвърли през масата, но когато ръцете й докопаха обвинителя, стори й се, че докосва картон. Нямаше какво да улови. Старецът беше толкова немощен, че падна от стола си, удряйки главата си в ръба на масата, и остана на пода като безжизнена купчина.
Кобулов я хвана като парцалена кукла и я хвърли на стола.
— Внимавай, момиче, ние трябва да полагаме големи грижи за него! — каза Могилчук, помагайки на Саган да се изправи. Но той едва се държеше на краката си и с мъка се настани на стола.
Сашенка изпита отчаянието на обречения. Това плашило следователят биеше погребалната камбана. Тя си помисли за децата. Беше се случило най-невероятното, нещо, което не можеше и да й се присъни в най-лош сън.
Даде си сметка, че в това дело не е просто случаен свидетел, тя е главната обвиняема — центърът на цялата паяжина, от която никога няма да се измъкне. Тя никога повече няма да види децата си. „Дайте ми време да мога да уредя децата“ — беше казал Сатинов. Молеше се той да е успял.
Време ли беше вече да пусне в действие другия план на Ваня? „Признай само ако разбереш, че нямаш друг изход“, беше я съветвал той. А колко е издържал самият той?
— Браво, момчета! — Кобулов плесна с ръце и си тръгна, като затвори вратата с лъснатия си ботуш.
Могилчук вдигна папката с надпис „Протокол за разпит“ и я отвори.
— Тук е вашето признание. Вие подписахте всяка страница, нали така?
Саган кимна, помръдна колене и започна да се чеше.
Чекистът хвърли папката към Сашенка.
— Ето, обвиняема Цейтлина-Палицина! Прочетете го! Не можахте да си спомните? Как сте могли да забравите такива неща?
44
— Другарю Степанян, няма ли телеграма?
На следващата сутрин Каролина отново се потътри към канцеларията на началник-гарата. Задушната стая с вентилатор на тавана този път беше препълнена с хора. Пред бюрото седеше стар селянин в рубашка и цървули, с дълга бяла брада. Младеж в куртка с брада ала Калинин, изглежда, партиен работник, чакаше с паспорт и билети в ръце. Офицер от НКВД преглеждаше спортните новини във вестника, вдигнал крака на радиатора.
Другарят Степанян сложи ръка върху купчината с телеграми и цъкна с език.
— Не, днес няма телеграма…
Каролина изпадна в отчаяние. Сатинов беше ги подвел; всичко се оказа напразно.
— Заминавам днес — промълви тя почти разплакана. — Не мога да чакам повече.
Помъкна децата към вратата и се опита да я отвори, когато изведнъж Степанян тръсна глава и отново зацъка с език като кълвач.
— Чакайте! Няма телеграма, но до самовара в бюфета ви чака една жена. Тя е тук от известно време.
— Благодаря, другарю Степанян. Благодаря! Бих ви прегърнала… — и тя се втурна навън.
— Мама ли е? — попита Карло, докато бързаха към бюфета.
— Мама замина — сериозно каза Снежанка. — Каролина вече ти каза. Ние сме на приключение.
— Хайде — подкани ги Каролина. — По-бързо. О, Господи, само да не си е тръгнала.
В бюфета малко встрани от опашката за чай и гореща вода до кипящия самовар, с гръб към мазните пирожки и пелмени и паниците със супа, седеше възрастна жена с благородна външност, със сърцевидно лице и сиви къдрици зад ушите. Беше със старомодна дамска шапка и костюм. Лала пиеше чай на малки глътки и напрегнато оглеждаше тълпата. Когато забеляза изнемощялата бавачка с двете деца, тя стана и им махна да се приближат.
— Здравейте, дойдох да ви посрещна. — Тя се усмихна и подаде ръка на Каролина, която не беше свикнала с такива любезности. Двете жени се загледаха една в друга и се прегърнаха като стари приятелки.