— Не се безпокой, детенце, закуската ти ще е готова навреме — смотолеви Баба с почти беззъбата си уста. — Върви събуди Дървеницата, че ще пропусне твоето заминаване! — Дървеницата беше Сергей Вински, дядото на Катенка.
Катенка хукна по коридора към банята, като подмина своята малка стая с едно легло, лампа и нощно шкафче (съветски стандарт) и намачкан лекьосан плакат на Майкъл Джексън.
Чу как от крановете шурти вода и усети познатия мирис на спарени пешкири — още един атрибут на задушна провинциална къща. Вратата на банята се отвори и Дървеницата, дребно съсухрено човече, свикнало да живее на село, в потник и торбести сиви гащи, се появи от банята, която от многото простряно пране беше полутъмна и приличаше на циганска шатра. Той сложи ръце на хълбоците, примлясна с беззъбата си уста и пусна една шумна пръдня.
— Чуваш ли какво казвам? Добро утро и на добър час, мило момиче! — изкиска се дрезгаво дядото. Това се повтаряше всяка сутрин. Катенка беше му свикнала, но след като се върна от университета, гледаше на тези му навици с по-голямо безразличие.
— Ужас! По-лошо и от селска ферма! — рече тя. — Във фермата кравите се държат по-прилично. Хайде, побързай! Закуската е готова! Скоро тръгвам!
— Е и? Защо да бързам? Имам си ритуали! — Той кимна към съветския клозет с неговата уникална, подобна на леген форма и се захили.
— Да, и ти държиш на своите ритуали като никой друг. Ще дойдеш ли да ме изпратиш?
— Откъде-накъде? Добър ти път! — пак се изкиска той. — Чакай, Катенка! Чух по радиото за ново убийство! В Киев вилнеел сериен убиец, който яде жертвите си — мозък, дроб и всичко, представяш ли си?
Катенка поклати глава и се върна в гостната. Дядо й живееше в свой собствен свят. Сега, когато стария ред го нямаше, той тъгуваше за Съветския съюз. Когато се срещаше със стари приятели, гръмогласно сипеше огън и жупел срещу руските новобогаташи — чифути, чеченци и бюрократи! Горчивото разочарование на старците от малките села не може да се сравни с нищо, помисли си Катенка.
Неотдавнашният крах на комунизма обаче освен всичко друго предизвика и неочаквани последици: по Русия премина вълна от зверски серийни убийства, дори имаше случаи на човекоядство. Освен грижите за храносмилането си Дървеницата имаше още едно хоби — проявяваше жив интерес към историите за убийствата.
Катенка въздъхна и се върна в кухнята, за да закуси за последен път вкъщи преди Лондон.
2
Когато бабата, дядото и родителите на Катенка излязоха от къщи, за да я изпратят на гарата, бяха се облекли като за празник.
Денят беше чудесен, въздухът свеж и удивително прозрачен. Ден подходящ за ново начало! Тънка кора мръсен сняг все още покриваше нивите, пасищата и канавките от двете страни на единствената асфалтирана улица на селото — улица „Суворов“ (до преди година улица „Ленин“), с бедни ниски дървени къщи, чиято единствена украса бяха разноцветните, къде сини, къде червени капаци. В Русия пролетта е най-хубавият и любим сезон. Катенка усещаше напиращата вода под мръсното покривало на миналогодишния сняг. Ледът се топеше и скрити от човешкия поглед, набъбваха ручеи, сливаха се, разделяха се и даваха път на кокичетата, които вече пробиваха слегналия се сняг. Дърветата се наливаха със сокове, а чучулигите и сипките приветстваха пролетта, изпълвайки въздуха с радостни трели.
Катенка беше в палто от заешки кожи и бели ботушки, дънкова минипола (турско производство) и любимия й червен пуловер с пайети. Баща й в балтон върху медицинската престилка, занесе единствения й сак до тяхната бяла волга. Колата беше стара и ръждясала, но просторното й купе и надеждността й символизираха най-хубавото, което имаше в СССР. Волгата на доктора беше предвестник на важни събития в селото — видеха ли я паркирана пред нечий дом, това означаваше, че чакат или щъркела, или онази с косата. Дървеницата в протрит, излъскан кафяв костюм, червена риза, закопчана до горе, но без вратовръзка, и с медалите си от войната (от Сталинград, Курск, Берлин) седна на седалката при Баба и Татяна. Катенка, семейният талисман, героинята на селото, се намести отпред.
Хората наизлязоха да й махнат за сбогом, докато минаваха по бившата улица „Ленин“, покрай построения още през 70-те години панелен блок. Катенка махна на облечените в бели престилки розовобузи жени от магазина „Мляко-месо“; на накъдрените машинописки от селсъвета; на самия председател, който в белия си костюм и с бухнала прическа приличаше на латиноамерикански певец. Бесо и ингушетите от зеленчуковия магазин й подадоха през прозореца кесия с грузински домати; а казакът Стенка, татуиран културист от нощния клуб „Вегас-Калифорния“, в кожено сако и избелени джинси, щедро й подари кутия мексиканска бира и малко шишенце гръцки парфюм „Защо не?“. Гайдар, баща на семейство мургави азери с овчи калпаци, които държаха будката, й хвърли блокче туикс и Катенка го даде на баща си, който имаше ниска захар и през деня нагъваше шоколад… Но къде е Андрей?