Може би точно затова го тревожеше предстоящото пътуване на Катенка. Тя заминаваше в свят, където той не може да я защити.
3
Пътуването с влака до Москва и полетът от „Шереметиево“ бяха толкова главозамайващо вълнуващи, че Катенка записваше всеки отделен момент в бележник, купен специално за тази цел. Описа спътниците си от купето, проверката на летището, пътниците от самолета (тя за пръв път летеше със самолет); а после — пътуването в мръсното лондонско метро, или тунела, както пренебрежително го наричат англичаните. Колко мрачно и жалко изглеждаше то след мраморното великолепие на знаменития московски метрополитен! Най-сетне тя вървеше, превита под тежестта на сака си, от станцията на „Слоун Скуеър“. И ето я да стои смаяна, широко отворила очи, пред малкия уютен, дискретно луксозен хотел на „Кадоган Гардънс“, в лондонския квартал Челси, където я очаква запазена за нея стая.
Служителят на рецепцията, съсухрен чиновник, сресан на път, изглежда, съвсем не й се зарадва. А когато разбра, че е рускиня, стана подозрителен и внимателно разгледа паспорта й, сякаш можеше да съдържа следи от биологично оръжие на КГБ. Когато провери резервацията й и видя, че е предплатена в брой, той я подложи на преоценка, като понижи статуса й от агент на КГБ на проститутка.
— Какво ще правите в Лондон? Ще разглеждате забележителности или… — попита той иззад бюрото, без да вдига поглед.
— Аз съм историчка — отвърна тя на неуверения си английски и за малко да се изкиска на объркването му. Стори й се, че той поклати глава — проститутка, шпионка… но историчка — това не можеше да го проумее.
Горе в стаята се учуди на двойното легло с балдахин и мраморната баня с две — да, две! — мивки, две — да, две! — меки хавлии и цяла Аладинова пещера с безплатни шампоани, сапуни и пяна за вана, които тя веднага напъха в чантата си, за да ги занесе вкъщи, и кабелна телевизия. Всичко беше толкова различно от къщата им в Северен Кавказ и от стаята й в общежитието в Москва, където беше прекарала близо пет години.
На бюрото имаше пликове и хартия с логото на хотела. Огледа пухените възглавници, разкошните завивки, завесите с драперии като в истински дворец! А долу — голяма дневна, потънала в тишина, нарушавана само от тиктакането на старинен часовник, с меки дълбоки дивани и купища лъскави нови списания като „Вог“ и някакво, наречено „Илюстрейтид Лондон Нюз“. Съвсем по английски! Колко е хубаво, че английският ми е добър още от училище и че го поддържах и в университета, мислеше си тя.
Хотелиерът й даде бележка в плик, на който беше изписано името й.
Утре в девет сутринта ще дойдат да ви вземат.
Шофьорът се казва Артьом.
Това й се видя толкова символично, че пъхна бележката в дневника — за потомството. Преди да излезе да се разходи по „Слоун Скуеър“ и „Кингс Роуд“, се обади на родителите си, за да им каже, че е жива и здрава. Попадна на баща си, който винаги говореше много сдържано по телефона.
— Катенка, не се доверявай на никого — предупреди я той между мълчаливите паузи.
— Не се притеснявай, татко. Те много се страхуват от руснаците. В хотела ме помислиха за шпионка или за приятелка на някой мафиот.
— Обещай ми, че няма да рискуваш, скъпа — настоя той.
— О, татко. Добре, обещавам — никакви рискове. Целувам те, татко. Поздрави мама, Баба и Дървеницата!
Тя се засмя вътрешно — дали разбира къде се е озовала? Катенка обожаваше баща си и си го представи на телефона до библиотеката с цигара в ръка късно през нощта в онова затънтено село, докато тя в това време е в Лондон. Но когато си легна в разкошното меко легло с безброй възглавници и затвори очи, неволно се учуди какво всъщност прави тук. Безпокойство, подобно на остър трън, заседна дълбоко в пулсиращото й сърце.
4
На следващата сутрин след английската закуска с препечени филийки, мармалад и пържен бекон с домати Катенка видя във фоайето един руснак с бръсната глава да я разглежда със зле прикрито презрение. Значи това е Артьом, помисли си тя, когато той кимна към вратата и я поведе към голям черен мерцедес, който възхитително ухаеше на нова кожа и политура.
Артьом с лениви движения се настани на седалката пред нея и тя чу щракване: и четирите врати се заключиха едновременно. Докато той с резки маневри се включваше в потока от коли, люшкайки я към вратата, обладана от лошо предчувствие, Катенка разглеждаше масивните му рамене и мускулестия врат. Почувства се малка и беззащитна и не можеше да се освободи от мисълта, че баща й, на когото доскоро се подиграваше заради подозрителността му, все пак е бил прав и тя ще се окаже в ръцете на търговци на жени.