Катенка я погледна с разтуптяно сърце. Беше на жена с пълни леко разтворени устни и проницателни очи.
— Красива е, която и да е тя…
Снимката развълнува и трогна Катенка.
— Да, била е доста известна навремето тази Далила. После изчезнала!
— Мога ли да разгледам досието? — Катенка нямаше търпение да се отърве от контрола на Маймунката.
— Имате трийсет минути. — Той побутна папката към нея, после се върна на мястото си, без да сваля поглед от нея.
— Само за тази папка ли?
— За двете. Такива са правилата.
— Вие можете да си гледате другата работа, другарю полковник — самоуверено каза Катенка.
— Моята работа е да ви наблюдавам — отвърна той.
9
Катенка остави снимката върху папката, придърпа я и се вгледа в лицето на жената. Очите, в които беше се отразила светкавицата на старомодния апарат, сякаш изразяваха чувство на вина и избягваха погледа на Катенка.
— Здравей — прошепна тя, представяйки си, че снимката може да отговори, че тези умоляващи очи могат да примигнат. — Коя си ти?
От вътрешната страна на корицата на папката беше прикачена опърпана и мръсна ивица хартия, където се подписваха всички, които са разглеждали делото, но тя беше празна. Никой не беше го чел. Катенка взе първата страница — кратка биография.
Александра Самойловна Цейтлина-Палицина, известна като другарката Полярна лисица, родена в 1900 г. в Санкт Петербург. Националност — еврейка. Член на партията от 1916 г. Последна месторабота — редактор на списание „Советская женшчина“. Образование — „Смолни“ — институт за благородни девици…
Родители: баща: барон Самуил Цейтлин, капиталист банкер, по-късно безпартиен специалист в наркомата на финансите, в наркомата на външната търговия, в Държавната банка, уволнен през 1928 г., заточен през 1929 г., арестуван през 1937 г., осъден на десет години лагер. Майка: Ариадна Цейтлина, по баща Бармакид, еврейка, починала през 1917 г.
Брат на майката: Мендел Бармакид, евреин, член на партията от 1904 г., член на ЦК 1911–1939 г., арестуван през 1939 г.
Брат на бащата: Гидеон Цейтлин, писател. Безпартиен. Евреин.
Съпруг: Иван Палицин, роден в Санкт Петербург през 1895 г, руснак, член на партията от 1916 г., женен от 1922 г., арестуван през 1939 г., последна месторабота: заместник-нарком на вътрешните работи на СССР.
Деца: дъщеря Воля, родена през 1935 г., и син Карлмаркс, роден през 1936 г.
— Радвам се да се запозная с всички вас — измърмори под нос Катенка. Сашенка и нейният съпруг сега биха били много стари, но може да са още живи; в досието не се казваше, че са загинали. А децата сега трябва да са на около шейсет. Катенка не знаеше дали тази жена има връзка с нейното проучване, но сърцето й биеше ускорено. — Интересно какво ли е станало с вас?
— Вие си говорите сама — обади се Маймунката. — Моля, пазете тишина.
— Извинете — Катенка обърна страницата и откри формуляр, попълнен на 16 май 1939 година с описанието на Сашенка. „Очи: сиви. Коса: тъмнокафява с кестеняви кичури.“ Имаше и размазани пръстови отпечатъци. Катенка обърна страницата: измачкана и изцапана бланка със заглавие „Главно управление на Държавна сигурност. Управление по извънредно важни дела.“ По средата с едър, плътен шрифт, който изглеждаше честен и открит, сякаш нямаше какво да крие, беше напечатана следната заповед:
Цейтлина-Палицина заедно със съпруга си Палицин беше разобличена като белогвардейска шпионка и агент на „Охранка“, троцкист вредител и агент на японското разузнаване. Смятам за необходимо да бъде арестувана и да се проведе разследване. 16 май.
Напечатаното беше обградено с печати, завъртулки и подписи. Първото име беше:
Капитан Мелски, началник на 9-и отдел на 4-то управление на Главно управление на Държавна сигурност.
Името обаче беше дебело задраскано и подчертано, а отдолу с детски почерк написано:
Тази уперация ще ръководя лично аз. Б. Кобулов, комисар на Държавна сигурност втори ранг.
И по-долу:
Уперацията проведена. Арестуваната Александра Цейтлина-Палицина е докарана във вътрешния затвор. Б. Кобулов, комисар на Държавна сигурност втори ранг.
Маймунката не сваляше очи от Катенка, но на нея й беше все едно. Историята я завладя. Значи Сашенка и съпругът й са били арестувани през 1939 година. Защо? Когато прелисти още една страница, видя показанията на мъж на име Пьотър Саган, бивш жандармски ротмистър, офицер от „Охранка“, а по-късно учителствал в Иркутск под фалшиво име. Саган разкрил, че Сашенка и Иван са били в Петроград през 1917 година, както и Сатинов. Но много скоро обвиненията му стават чудовищно невероятни. Сякаш от мъглата на времето беше изплувал някакъв призрак, който с лъжливите си обвинения носеше мъка и страдания. Тя погледна датата на признанието на Саган: 5 юни — след ареста на Сашенка. Саган беше дошъл на „Лубянка“ след 1 юни. Значи Сашенка е била арестувана по друго обвинение. Но какво?