Катенка прелисти нетърпеливо поизбелелите показания, напечатани на петнайсет страници, подписани във всеки ъгъл с неуверения разкривен подпис на Саган. Колко странно, помисли си тя, само тези едва забележими драсвания на писалката са останали от живота на тези участници в трагедията. Опита се да си ги представи от кръв и плът и потрепери.
После откри отделен лист хартия с бележка: „Откъс от показанията на Вениамин (Беня) Лазаревич Голден: приложение към делото на Александра Цейтлина-Палицина.“ Писателят Беня Голден. Беше чувала за него и за шедьовъра му — разказите за Испанската гражданска война. Продължи да чете:
Б. Голден: Използвайки развратните методи за прелъстяване на Мата Хари, Александра Цейтлина-Палицина първо ме прелъсти сексуално, като отначало ме покани в редакцията под предлог да пиша за нейното списание, а по-късно ме склони към развратни срещи в стая 403 на хотел „Метропол“, наета от Литфонд за писатели от провинцията, сътрудничещи на списание „Советская женшчина“, на което тя беше главен редактор. Под маската на нова съветска жена Цейтлина-Палицина призна пред мен, че е агент на „Охранка“ и троцкистка, и ме помоли да я представя на сътрудници на френското разузнаване, които ме бяха завербували в Париж през 1935 година, когато бях на Международния конгрес на писателите със съветската делегация. Тя вече беше вербувала своя чичо Мендел Бармакид, член на Централния комитет на ВКП(б), а аз вербувах другия неин роднина, моя приятел, известния писател Гидеон Цейтлин, да помогне да се организира убийството на другарите Сталин, Молотов, Каганович и маршал Ворошилов на тържеството в дома на Сашенка, като се напръскат с отрова грамофонните плочи, до които щеше да се докосва другарят Сталин. Първият опит в нейния дом, когато другарят Сталин посети Палицини на Първи май 1939 година, се провали, защото аз не успях да обработя плочите…
Свидетели: следовател по извънредно важни дела на Главно управление на Държавна сигурност Б. Родос.
На Катенка й призля. Значи Беня Голден, този талантлив, елегичен писател, е обърнал всичко нагоре с краката и е наклеветил Сашенка. Може би неговите показания са причина за нейното арестуване. Как е могъл? Признанията му изглеждаха просто нелепи, но бяха направени на 6 юни, по-късно от показанията на Пьотър Саган. Катенка набързо прелисти още страници. Беше чела вече повече от петнайсет минути. След доста колоритен колаж от печати — триъгълни, квадратни и кръгли, червени и сини, тя прочете документ, съставен половин година по-късно:
Канцелария на Главния военен прокурор, 19 януари 1940 г.
Предварителното следствие по делото срещу терористичната шпионска група на Цейтлина — Палицин — Бармакид е приключено и може да бъде предадено в съда…
Изпратено във Военната колегия на Върховния съд на 21 януари 1940 г.
Катенка усети нервна възбуда, сякаш тя или някой неин близък трябваше да застане пред съда на 21 януари 1940 година. От снимката очите на Сашенка я гледаха напрегнато. Максим се оказа прав: тези тайнствени стари книжа криеха много трагедии, в тях имаше живи чувства и жива болка. Какво е очаквало тези хора на процеса? Какво е станало със Сашенка?
Катенка нетърпеливо обърна още една страница. Но това беше краят.
— Още пет минути! — промълви Маймунката, барабанейки с пръсти по бюрото.
Катенка забеляза, че той чете спортно списание. Записа в бележника си основните факти и новите имена: Беня Голден — известен писател. Мендел Бармакид — забравен апаратчик. Гидеон Цейтлин — литератор.
Бързо посегна към досието на Палицин. Първо снимката — Иван Палицин, съпругът на Сашенка и приятел на Сатинов, анфас и профил, силен, атлетичен мъж с гъста прошарена коса и татарски дръпнати очи, доста симпатичен, истински руски пролетарий, работник путиловец. Но на снимката беше с насинено око и сцепена устна. Сигурно се е съпротивлявал, помисли си Катенка. Беше облечен в скъсана куртка на НКВД. Вгледа се в очите му и видя… умора, презрение, гняв, но никакъв страх или безпокойство като в очите на жена му.
— Четири минути — напомни Маймунката.
Катенка прегледа биографията му. Бил е виден чекист, охранявал е самия Ленин в ранните години в Петроград и Москва през 1917–1919 година. Стъпвайки върху труповете на своите началници по време на репресиите, той сигурно носи своя дял от отговорността за тези репресии, докато… Катенка откри заповед за арестуване, малко преди арестуването на жена му… Затова той не изглеждаше изплашен, а по-скоро зъл и уморен: да, той е наясно какво го очаква, но е отегчен от процедурите, които явно знае наизуст. Какво беше станало с него? Тя прочете и препрочете досието, отбеляза датите, опита се да проследи хронологията. Беше казано много, но трудно можеше да се разбере нещо поради характерния за онова време „езопов“ иносказателен език. Тя прелисти напред: Палицин беше започнал показанията си на 7 юни и продължил с признанията си през юли, август и септември. Той също беше изпратен на съд.