— Времето изтече — съобщи Маймунката.
— Моля ви, една секунда! — Тя пропусна няколко страници и прескочи направо в края на досието. Трябваше да изясни какво е станало с Палицин. Откри подписаното самопризнание.
„Обвиняемият Палицин: Признавам се за виновен в шпионаж за японското и германското разузнаване, служил съм за Троцки и съм планирал терористичен заговор срещу ръководството на Съветския съюз.“
Краят на неговата история обаче липсваше и никъде не се споменаваше Сатинов, нито общото им минало.
Тя записа датите в бележника си и въздъхна: плачеше й се. Защо? Заради тези хора, които не познаваше?
— Тук няма присъда — каза тя на висок глас. — Може да не са ги разстреляли? Може да са живи?
— Пише ли в досието, че са загинали? — попита полковникът.
Тя поклати глава.
— Ами тогава… — Той стана и се протегна.
— Но тук липсват много неща, другарю полковник. Никакви подробности за присъдата. Може би Палицини са изпратени в лагер и след смъртта на Сталин реабилитирани? Искам да прегледам и други документи. Искам да разбера какво е станало с тези хора.
— Ще предам молбата ви на моя началник генерал Фурсенко. Аз съм само винтче от машината. Може да извадите късмет.
Катенка изведнъж се натъжи. Все още не беше открила защо Сашенка и нейният съпруг са били арестувани. Признанието на ротмистър Саган беше направено след техния арест. Тя не повярва на разказа на Беня Голден за любовната му връзка със Сашенка. Може би и приказките на Саган са измислица? Не разбираше също какво общо има това със Сатинов.
Когато подаваше папката на полковника през бюрото, Катенка случайно отгърна празната страница с имената на хората, които са я преглеждали. Отзад имаше няколко имена след 1956 година. Сърцето й замря: Ираклий Сатинов.
Маймунката наплюнчи пръста си и започна да обръща страниците и да проверява дали всички документи са налице.
Катенка разполагаше с още една-две минути. Тя бързо отвори отново досието на Иван Палицин и нещо привлече вниманието й.
Върху бланка на Държавна сигурност на ръка беше написана заповед от 4 май 1939 година.
Строго секретно
До капитан Зубенко, специална техническа група, Държавна сигурност
Незабавно установете наблюдение в границите на град Москва на другарката Александра Самойловна Цейтлина-Палицина, редактор на списание „Советская женшчина“, „Петровка“ 23, и организирайте прослушване на стая 403 в хотел „Метропол“.
Докладвайте лично на мен, без копия.
Катенка се вгледа в подписа. Иван Палицин, комисар на Държавна сигурност. Съпругът на Сашенка.
По-късно Катенка вървеше по московските улици, надолу покрай Болшой театър към Кремъл. Стискаше бележника си и погледът й се плъзгаше по уличните будки, предлагащи пиратски дискове, сензационни исторически книжлета, американска порнография и италиански списания за живота на „звездите“. Но всичко това не я засягаше. Блъсна се в някакъв мъж, който я наруга, после налетя на паркирана на тротоара лада. Опитваше се да осмисли откритото в досиетата. Накрая обиколи хотел „Москва“, в който беше отседнала, и излезе на Червения площад.
Може би признанието на Беня Голден все пак беше истина. Нима Сашенка е имала роман с известния писател в стая 403 на хотел „Метропол“? Но това е толкова опасно — да прелъстиш жената на чекист, който разполага с всички оръжия на тайната милиция — следене, подслушване, арест. Изглежда, Ваня е разбрал по някакъв начин за връзката на жена си и сам е търкулнал снежната топка, предизвиквайки лавината — лично разследване без санкция отгоре. „Докладвайте лично на мен, без копия. Палицин.“
— Ревност — прошепна Катенка. — Всички са били ликвидирани заради опасенията на един мъж да не се окаже рогоносец. Нима всички са загинали заради неговата ревност?