10
— Значи Палицин следи любовния роман на жена си с известния писател? — попита Максим вечерта, седнал на мотора пред нощния клуб до английското посолство. — Получава записите с всичките ахкания, охкания и въздишки…
— Палицин е бил бесен — продължи Катенка — и е наредил да арестуват Беня Голден.
— Не, не — възрази Максим. — Беня Голден е известен писател, пък и Сашенка не е коя да е, тя е племенница на Мендел Бармакид, „съвестта на партията“. И ако става дума само за изневяра, защо ще арестуват и самия Палицин?
— Беня е арестуван, той изобличава любовницата си Сашенка…
— Не, Катенка, ти пропускаш най-важното. Не са могли да ги арестуват без одобрението на Сталин. — Максим запали цигара. — Освен това датите не съвпадат. Не бива да забравяш, че архивите са пълни с лъжи и изопачени факти. Трябва да ги четем, както се четат йероглифи.
Катенка въздъхна. Вечерта беше хладна и нейната миниполичка не я пазеше от вятъра.
— Какво да правя сега?
— Не се разстройвай. Справи се много по-добре, отколкото беше възможно. — Максим погледна червеноармейския си часовник. — Чакай, сега е само девет часът. Може би си струва да се обадиш на другаря маршал? Нужна ти е помощта му, за да получиш останалите документи от архивите на КГБ, онова, което не са ти показали. Сега знаеш повече и можеш да задаваш повече въпроси. Той трябва да потвърди, че семейство Палицини са тези, които търсим.
След като приключиха с деловата част, Максим й предложи цигара и двамата закриха пламъка от вятъра. Когато ръцете им се докоснаха, той присви очи и тя усети, че я гледа внимателно.
— Кажи ми за какво ще изхарчиш парите на олигарха? За парцали или за гримове? Не, ти си прекалено разумна, прекалено сериозна. А трябва повече да се наслаждаваш на живота! — Той се засмя. — Много си сладка, Катенка, за историчка — наведе се и прибра кичурче коса от лицето й.
— Не бързай толкова — отвърна тя хладно и му позволи да я целуне по бузата. Наболата му брада опари кожата й.
Той метна угарката си почти до брега на реката, намъкна каската си, с ритник запали мотора и изпърпори към Каменния мост.
Катенка се загледа след него, докосна мястото на целувката и наум си повтори думите му: „Много си сладка за историчка.“ Той може да се смята донякъде за неин учител, но много обича да се прави на важен. Само тя решава кой да я целува и кой не.
После бавно, умислено закрачи под светещите осем червени звезди на Кремъл към близкия автомат и набра номера.
— Слушам — отговори старчески глас с грузински акцент.
— Този път няма да танцувам — каза Ираклий Сатинов с хладна усмивка. Той седеше в креслото, заобиколен както обикновено от снимки на семейството си, под собствения си портрет в парадна маршалска униформа. — Болен съм.
— И никакви цигари, татко! Няма защо да се перчиш пред хубавото момиче — каза Марико, внасяйки чая. — Той вече трябва да е в леглото.
Тя явно беше ядосана, сякаш Катенка беше се провинила.
— Не биваше да идвате толкова късно.
Марико шумно постави таблата на масата и напусна стаята, като хвърли недоволен поглед към посетителката.
— Всичко е наред, Марико…
Марико затвори вратата, но по скърцането на паркета отвън се разбра, че е някъде наблизо.
— Да… — промълви Сатинов, — остарях много.
Катенка седна на същия стол, където и миналия път, и кръстоса крака. Старецът я огледа одобрително.
— Изглеждате така, сякаш отивате на танци в нощен клуб. И защо не? Защо трябва цвете като вас, младо и свежо, да си пропилява младините в прашни архиви? — Той отново запали цигара и притвори очи.
— Защо продължавате да пушите, другарю маршал? — попита тя доста нахално.
— Боите се да не се окаже, че не разполагате с нужното време за проучванията си — каза той, — или започвате да ме харесвате? — Той я погледна в очите. — Е, мило момиче, какво открихте?
Катенка пое дълбоко дъх.
— През 1956 година сте посетили „Лубянка“ и сте прегледали досието на Иван Палицин. Палицини са ваши стари приятели от преди революцията. Те са връзката с миналото, която искахте да открия.
— Изглежда, вече се ориентирате добре в това дело — отбеляза той.
— Да, тези хора са за мен като живи и ми станаха близки.
— Аха! Значи изследователката на Екатерина Велика постепенно навлиза в нашето време. Вие вдишвате сладкия аромат на цветята и горчивия дим на пепелищата? Това показва, че сте истински историк.
— Благодаря, другарю маршал.
— Напомнете ми — той изведнъж се наведе напред. — Нали името ви е Винская? Защо приехте тази работа?