Равин Абрам Бармакид, в миналото известният туробински равин със свое паство и последователи, сега беше заобиколен от различни религиозни атрибути, красили преди време синагогата и кабинета му. Тук се намираше ковчежето със свитъците в кадифени калъфи със сребърни верижки — пазеха го златни лъвове с червени стъклени очи и гриви от син камък. Говореше се, че равинът можел да твори чудеса. Устните му се движеха бързо, лицето му отразяваше възвишеността и красотата от свещените думи в контраст с днешните времена на безпорядък и упадък. Той неотдавна беше отпразнувал Йом Кипур[2] и Дните на покаянието в този безбожен дом, но загубил всичко, той беше единственият щастлив човек тук.
През 1915 година великият княз Николай Николаевич, главнокомандващият руската армия, обяви всички евреи за потенциални немски шпиони и ги изсели от родните им места. Бяха им дадени само няколко часа, за да натоварят на каруци трупаното с векове имущество. Цейтлин успя да спаси равина и жена му, приютявайки ги нелегално в Петроград, защото те нямаха съответното разрешение. И макар искрено да порицаваха поведението на дъщеря си безбожница, те се гордееха, че Ариадна е омъжена за Цейтлин, човек, който притежаваше нефтени находища в Баку, кораби — в Одеса, гори — в Украйна…
— Ти ли си, Самуил? — дочу той нисък плътен глас. В малката като бюфет кухня до печката стоеше жената на равина, Мириам, в копринен домашен халат.
— Сашенка е арестувана — изрече Самуил.
— Горката аз! — изплака Мириам. — Преди светлината е още по-плътен мракът! Това е нашето наказание, нашата Геена огнена! Наказание за децата, които се отвърнаха от Бога и станаха богоотстъпници. Ние умряхме отдавна и слава на Бога, че човек умира само веднъж. Синът ми Мендел е безбожен анархист; Ариадна е заблудена овца, която, Бог да я пази, излиза от къщи полугола всяка нощ! Най-малкото ми момче, Авигдор, чието име е мъртво за мен, напълно ни изостави много отдавна — къде е той, още ли е в Лондон? А сега и нашето скъпо златно дете също е в беда!
Като малка Сашенка беше с руси къдрици и баба й и дядо й продължаваха да я наричат Златокоска.
— Е, да не губим време. — Старицата започна да сипва мед в една чиния.
— Какво правите?
— Меденки и пилешка супа за Сашенка. В затвора.
Те вече знаеха всичко благодарение на домашните сплетници. Цейтлин едва не се разплака — докато той звънеше на министрите, жената на стария равин печеше меденки за своята внучка. Не можеше да повярва, че това са родителите на Ариадна. Как е могло да израсне такова парниково цвете в този еврейски двор?
Стоеше и гледаше Мириам, както някога беше гледал майка си в кухнята на тяхната къща в еврейското поселище.
— Дори не знам за какво е арестувана — прошепна Цейтлин.
Той се гордееше, че никога не прие православната вяра. Не беше необходимо да го прави. Като търговец от първа гилдия той имаше право да остане в Петроград дори като евреин, а точно преди войната беше издигнат до ранг на императорски таен съветник, равняващ се на генерал-лейтенант в таблицата на ранговете. Но въпреки всичко той все пак беше евреин, дискретен евреин, но все пак евреин. Все още помнеше мелодията на Кол Нидре[3] и вълнението при задаване на Четирите въпроса на Пасха.
— Ти си бял като платно, Самуил — рече му Мириам. — Седни! Изпий това!
Тя му подаде чаша вишновка и той я гаврътна наведнъж, като тръсна леко глава. После върна празната чаша на тъща си, целуна безмълвно изпъкналите вени по ръката й и тръгна бързо надолу, взимайки пътьом от Пантелеймон бобровата си шуба и шапката. Вече беше готов да действа.
10
Ледът на повърхността на канала блестеше на лунната светлина, когато шейната на капитан Саган спря пред сградата на Департамента на полицията на „Фонтанка“ 16.
Качи се с асансьора на последния етаж, мина през двата контролни пункта, всеки с двама дежурни жандарми, за да влезе в самото сърце на тайната полиция — Охранното отделение. Макар и късно през нощта, тук работеха неуморно млади служители с пенснета и сини униформи, сортираха картотеката (сини картончета — за болшевиките, червени — за есерите) и добавяха нови имена към лабиринта от схеми на революционни течения и групи.
Саган беше една от изгряващите звезди на организацията. Можеше и насън да нарисува схемата на болшевишката партия начело с Ленин и да назове поименно всичките й ръководители, дори последните, избрани в състава на центъра. Той се спря за миг пред таблото, колкото да се наслади на своя успех. Ето ги — целият Централен комитет, с изключение на Ленин и Зиновиев, плюс шестима членове на Държавната дума — всичките заточени в Сибир. Болшевиките са толкова отслабени, че не могат и да мислят за революция. Същото е и с меншевиките — ликвидирани са като организирана група. Есерите са напълно унищожени. Остава да бъдат ударени само още няколко болшевишки групи.