— Значи решаваме така — рече Фокусника. — И няма да струва много скъпо.
— Скъпо ли? — възкликна Катенка. — Но…
— О, погледнете, моля ви! — театрално възкликна Фокусника. — Погледнете това смутено личице. Ха, ха! Вие сте отскоро в Москва и сте като сляпо коте в големия град. Да, всичко си има цена. Ние с полковника се приспособяваме към новите условия! Още уиски, Дима. Да полеем това!
12
На другия ден след пладне Катенка влезе под високите сводове на новия ГУМ на Червения площад. Имаше среща в ресторант „Боско“, където стройни, загорели дългокраки момичета с ботуши и миниполички, с лъскави ланци „Версаче“, седяха в компанията на дебели мъже с италиански костюми. Аромат на мляно кафе и скъпи парфюми изпълваше въздуха. Заведението беше толкова шикозно, че Катенка лесно можеше да си представи, че се намира във Венеция или Ню Йорк, макар да не е била никъде другаде освен в Лондон.
— Колко е прекрасно тук! — възкликна тя, като не забеляза салонния управител, татарин с клюнест профил, който се правеше на италианец и мрачно оглеждаше украсената й с пайети пола и белите ботуши. — Погледнете само! — не се сдържа тя. — Каква гледка!
Затаи дъх от възторг пред разкриващата се огромна панорама на Кремъл. Оттук ярките като играчки куполи на „Василий Блажени“ изглеждат повече татарски, отколкото руски. До самата кремълска стена се издига напомнящ египетска гробница мавзолей от червен гранит, където лежеше Ленин. А малко по-далече, почти незабележим до кремълската стена, е мраморният бюст на самия Сталин, чието тяло по времето на Хрушчов беше безпардонно изнесено от мавзолея. Руският по дух Кремъл с неговите православни църкви, зелени и златни царски дворци, със знаменитите червени петолъчки изпълваха Катенка със славянска гордост.
Тя виждаше зеления куполен покрив на сградата на Президиума на Върховния съвет, където някога бяха работили Ленин и Сталин. Сега там се намираше седалището на президента Елцин. Александра Цейтлина-Палицина е познавала Ленин и Сталин в ранните години на съветската власт, спомни си Катенка и изпита известно смущение, сякаш разговаряше с жената, позната й само от една снимка и едно досие.
— Какво ще обичате, мадмоазел? — попита я управителят. — Маса с изглед към площада?
— Тя е с мен — чу тя глас зад гърба си. Паша Гетман, с неговото карирано сако, синя риза на райета, смачкан черен панталон и меки мокасини, с непохватната си походка се движеше към нея. Панталоните му бяха твърде широки, отворената му риза — закопчана накриво, но въпреки това той излъчваше самоувереност на космополит, съчетана с одеско високомерие.
След вчерашната среща с Маймунката и Фокусника Катенка се обади на Роза, която я прехвърли на Паша, а той се съгласи да се срещнат веднага. Стори й се, че Павел ще се втурне да я прегърне. И двамата пристъпиха един към друг, но в последната минута той се спря и й протегна ръка. Катенка се изчерви, но я спаси появата на управителя.
— Добре дошли, господин Гетман! Вашата обичайна маса в сепарето ли? Моля ви, заповядайте!
Тримата яки телохранители на Гетман с бръснати глави и татуировки, надничащи изпод яките на ризите, седнаха на съседна маса. Катенка последва Паша, като отбеляза за себе си, че той ходи като дресирана мечка, чиито огромни ръце-лапи са готови да уловят топката, която ще му хвърли дресьорът.
— Нямам много време — съобщи Паша, щом седнаха на масата.
— Не знаех, че сте тук. Мислех, че сте в Лондон.
— Вода? — Паша се пресегна за водата и я разля. Келнерите се втурнаха да бършат, но на него явно му беше все едно. — Дойдох си у дома. Скоро ще има избори. Президентът се нуждае от нашата помощ — не бива да се допускат комунистите до властта. Мама пътува насам от Лондон. Нали разбирате, че това е последният й шанс да научи коя е в действителност. Представяте ли си, Катенка, да не го знаете! Откакто я помня, тя винаги е изпитвала непоносимото чувство на някаква празнота. Вие нали познавате родителите си?
— Разбира се.
— Щастливо детство?
Тя кимна, без да крие, че мисълта за родителите й е приятна.
— Баща ми е лекар. Те много ме обичат и ние живеем в старата къща на баба и дядо.
— Ние с вас сме късметлии. Зная, че сте си говорили с мама — на Катенка й стана приятно, че тази мечка милиардер, прехвърлил трийсетте, все още нарича майка си „мама“, — но аз също искам да зная какво сте открили досега.
Докато Катенка обясняваше, мобилният телефон на Павел не спираше да звъни. Веднъж охранителите поеха разговора и му предадоха съобщението. Червенокосо момиче с кожена минипола, ботуши и колан „Шанел“ го поздрави; няколко бизнесмени дойдоха да се ръкуват — но маневрирайки между тези прекъсвания, Катенка успя да довърши разказа си. Павел я слушаше внимателно, дъвчеше пурата си, а проницателните му тъмни очи гледаха право в нея.