— Значи Сатинов знае нещо, но е много стар и загадъчен. Типично за онова поколение, за което тайнствеността е станала фетиш. Научили сте много неща.
Катенка се изчерви от удоволствие.
— Но онези документи бяха непълни и аз се срещнах с техни хора, за да поискам липсващите. Доста съм притеснена… Казах им, разбира се, че това е невъзможно, но те поискаха…
— Поискаха какво?
— Пари! Отвратително!
— Колко? — попита Паша.
— Казах им, че това е смешно…
— Вижте — прекъсна я Паша, — не искам да ви звучи… аз съм по-възрастен от вас, така че… Извинявайте, загдето избухнах в Лондон. Мама вече ми се накара. Но ви липсва опит. Срещал съм много алчни момичета. Разбирам, че не приличате на тях. Мама също казва, че вършите това не за пари, просто искрено искате да ни помогнете. Затова се надявам да продължите да ни помагате. Колко искат?
— Но ние не бива да им плащаме — възрази Катенка. — Не и на органите! Това не са порядъчни хора!
— Просто кажете колко поискаха.
— Споменаха… такава огромна сума, това е престъпление, те са мафиоти… — въздъхна тя. — Петнайсет хиляди долара. Какъв грях! Какво им става на руснаците?!
Паша вдигна рамене, разтвори и събра мечешките си лапи.
— Е, това е моят подарък за мама. Наистина скъп е, но мисля, че семейството е по-скъпо от всякакви пари. Разбере ли човек това, разбрал е всичко. Ще платя.
— Не.
— Престанете да ме учите какво да правя! — изръмжа той, смачка края на покривката и едва не запрати всички чаши на пода. — Парите са мои, а на мен ми е нужна тяхната информация.
— Ами, добре… — предаде се най-после Катенка. — Има и още нещо. Сатинов каза да се срещна с този човек, при това без отлагане. — Тя му подаде листчето хартия.
— Но това е тбилиски номер.
— Да.
— Какво чакате тогава? Заминавайте веднага, Катенка.
— Сега ли?
— Разбира се, вземете си документите и багажа от хотела. А когато се върнете, ще ви дам парите и ще се срещнете с онези мошеници от службите. — Той набра номер на мобилния си телефон. — Аз съм. Ангажирайте билет за самолета за Тбилиси за днес следобед. Четири часът ли? Добре. Екатерина Винская. Настанете я в хотел „Метехи Палас“. — Той се обърна към съседната маса: — Ей, Тигре! — Един от бодигардовете се приближи. — Върни Катенка в хотела, а после я закарай на „Шереметиево“. Веднага.
13
В Тбилиси вече беше тъмно, когато самолетът на Катенка кацна на летището — същински пазар с провикващи се шофьори на таксита, търговци, войници, въоръжени хора и мъже, които приличаха на гангстери. Но нея я чакаше шофьор с табела „Винская“ и волга, която, изглежда, трудно можеше да се помести. Когато влязоха в града, на полутъмните улици отекваха изстрели: в тази малка страна се водеше гражданска война. Хотел „Метехи Палас“ се оказа грозна модерна конструкция със стъклени асансьори и голямо отворено фоайе със зелени метални балкони, издигащи се към високия стъклен покрив. Около сградата обикаляха бойци от грузинската въоръжена охрана с лъскави кобури и очукани автомати.
Катенка остави багажа си в хотела, взе такси за центъра на града, което премина през пропускателни пунктове с военни в пъстри униформи — сигурно на някое частно охранително подразделение. Самите полицаи изглеждаха смачкани и объркани в собствения си град. Величествените сгради бяха западнали, но улиците пазеха източния колорит.
Катенка не беше идвала в Грузия — семейството й прекарваше отпуските си в Сочи на Черно море. Но, разбира се, си беше създала обичайните асоциации: кошници с плодове, бъчви с вино, лесно спечелени капитали, знаменити курорти… В СССР Грузия се смяташе за бисер в короната: славеше се с богатите реколти от грозде, плодове и зеленчуци, с лечебната вода „Боржоми“ в познатите на всички тъмнозелени шишета, с великолепните си червени вина. Знаеше се и другата страна на медала: корупцията във върховете, където искаха да живеят в източен разкош, твърде опърничавата интелигенция, пламенните и самоуверени грузински любовници, които не отстъпваха на Казанова. Грузия беше дала на Съветския съюз Сталин и Берия и други прочути комунисти с непроизносими, малко забавни грузински имена: Серго Орджоникидзе, Абел Енукидзе и маршал Ираклий Сатинов.