18
Навън вече беше се смрачило. Все още под впечатление на новите открития, Максим и Катенка се разделиха непохватно като двама тийнейджъри след неуспешна среща. Максим потегли с мотора, а Катенка пое бавно нагоре по осветената с неонови реклами „Тверская“ към паметника на Юрий Долгоруки. Когато забави ход, за да оправи чантата на рамото си, изведнъж почувства, че някой върви след нея.
Ускори крачка, но същото направи и сянката. Тръгна по-бавно, за да я задмине, но преследвачът също се забави. Изведнъж тя се уплаши: дали не е КГБ? Или бандити? Но в това време човекът изплю голяма проблеснала на светлината храчка към решетката на канала.
— Кузма! — занемя тя. — Какво…
Без да каже и дума, той я дръпна настрани зад паметника, където нямаше хора. Държеше голяма платнена торба, в която седяха дебелата рижа котка и нейното котенце.
— Удобно е! — промърмори той със странния си глас.
— Много удобно — рече Катенка, все още неспокойна. Какво беше намислил той?
Кузма бръкна в торбата и извади едновремешен жълт плик, вързан с червена връв, и го мушна в ръцете й. И макар да се заоглежда наоколо с комична предпазливост, тя знаеше — това не е шега. Той рискуваше живота си.
— За вас — прошепна Кузма.
— Но какво е това?
— Прочетете го и ще видите! — Оглеждайки се, той тръгна към „Тверская“.
— Кузма! Чакайте! Искам да ви благодаря както трябва! — Кузма побягна от нея като дявол от тамян, но тя го хвана за ръката. — Един въпрос. Когато е написано „Централният комитет изисква делото“, какво означава това?
Кузма се върна и се приближи до нея — наболата му брада бодеше ухото й.
— Инстанцията! Висшата инстанция го е изискала! — Катенка разбираше: делото е отишло при самия Сталин.
— А къде е то сега?
— В неговия закрит архив. — Той посочи към земята, към подземията, затворите, гробовете и издаде само един съскащ звук.
— Значи никога няма да разбера какво е станало?
Кузма вдигна рамене и погледна нагоре към небето.
— По-добре пей хубаво като щиглец, отколкото лошо като славей.
След тези думи закрачи сковано и изчезна сред сивата тълпа по оживената „Тверская“.
Пликът пареше ръцете й. Катенка едва се сдържаше да не го отвори, но се опитваше да запази спокойствие. Огледа се да види дали не я следят, но реши, че и да я следи КГБ, все едно няма да разбере.
Не можеше да чака да стигне в хотела, затова пресече улицата и влезе във фоайето на хотел „Интурист“ — кошмарна сграда от стъкло и бетон, построена в средата на седемдесетте. Таванът, покрит с нещо като бели пластмасови квадрати, беше нисък; на пода имаше избелял мокет, а за охрана до старо бюро стояха невъзпитани и неприветливи дебеловрати биячи.
Но тук кипеше живот като на източен пазар. Мнозина желаещи да играят се тълпяха пред примитивните игрални автомати, а на оранжевите диванчета седяха в предизвикателни пози проститутки. Когато един от охраната я приближи, Катенка посочи проститутките и той вдигна рамене — щеше да си събере дължимото по-късно. Катенка седна до две момичета с ботуши и къси поли, с голи насинени бедра и им предложи цигари. И двете си взеха — едната прибра цигарата в чантата си, а другата я мушна в горния край на чорапа.
Катенка запали своята и отвори плика. Вътре имаше няколко дреболии и пачка фотокопирани документи. Първият беше с дата от май 1953 година, два месеца след смъртта на Сталин.
За сведение на всички отговорни сътрудници на КГБ
Делото Палицин/Цейтлина.
От съображения за сигурност на всички въпроси на роднините на гореспоменатите осъдени да се съобщава, че те са осъдени на десет години лагер или са загинали по време на Великата отечествена война.
Подпис: И. В. Серов, председател на Комитета за държавна сигурност на СССР.
Катенка изпита гняв и объркване, после я обзе отчайваща тъга. Нима всичко, което беше научила от София Цейтлина и от архивите на КГБ, беше груба лъжа? Сигурно изглеждаше пребледняла, защото едно от момичетата се наведе към нея и я попита тихо:
— Тестът за бременност ли, скъпа? Лоши новини?
— Нещо такова — отвърна Катенка, а по челото й изби пот.
— Лошо, лошо, но ние се оправяме някак — съжали я проститутката, запали си цигара и се обърна към приятелката си.
Катенка отново се взря в напечатаните страници.
Извънредно заседание на Военната колегия на Върховния съд на СССР, спецобект 110 на НКВД. 22 януари 1940 г., 14,30. Слуша се делото по обвинение на А. С. Цейтлина-Палицина.