Лицето на Сатинов се напрегна, той дишаше с отворена уста.
За свой срам Катенка потисна сълзите си.
— Как сте могли да постъпите така? Как сте могли?
— Какво става тук? — Марико се появи на вратата с поднос в ръце. — Какво има, татко?
Когато излизаше от стаята, Катенка се обърна към маршала. Кислородната маска беше на лицето му, устните му бяха сини, беше вдигнал жилавата си ръка и с кокалест пръст й сочеше вратата.
19
Председателстващият Улрих: Александра Цейтлина-Палицина, вие признахте, че в собствения си дом сте възнамерявали да убиете нашите героични вождове — другаря Сталин и другите членове на Политбюро. Ние прочетохме вашите показания. Имате ли какво да добавите?
Обвиняемата: Планирах да убия великия Сталин у нас на дачата. Натърках с арсен и цианид завесите в стаята, където щеше да бъде другарят Сталин.
Председателстващият Улрих: А грамофона?
Обвиняемата: Да, и грамофона. Бях чувала от различни хора, включително и от моя съпруг Иван Палицин, че другарят Сталин обича да слуша музика след вечеря, и затова обработих грамофона с цианид.
Член на съда Сатинов: Обвиняема Цейтлина-Палицина, разкажете ни по-подробно…
Сатинов за пръв път зададе въпрос. В ушите на Катенка звучаха гласовете на тези хора, събрали се под сводовете на Сухановския затвор, в залата, осветявана посред нощ от силна електрическа светлина. Плешивият Улрих седи на председателското място между Сатинов и третия член на съда — всички в парадни габардинени гимнастьорки, с лъснати до блясък ботуши…
Щом излезе от тази драматична среща със Сатинов, Катенка позвъни на Максим и повтори дума по дума казаното от маршала, едва сдържайки сълзите си. Но Максим я окуражи. Сатинов е казал да прочете неговото изказване на съда и нека тя го стори веднага. Сатинов е казал да прочете мемоарите му — това също означаваше нещо. Максим предложи да се срещнат на другия ден по обяд до закрития архив за строго секретни държавни документи до площад „Маяковски“.
Сега беше полунощ и Катенка четеше материалите от процеса на Сашенка в малката си стаичка в хотел „Москва“. Наля си глътка водка за кураж и за преодоляване на умората. През малкия прозорец светеха рубинените петолъчки на Кремъл.
…Как намерихте цианида? Разкажете на трибунала!
Катенка си представи как Сашенка стои в единия край на масата, бледа, слаба, измъчена, но въпреки всичко красива. Какво ли си е мислила, когато сред членовете на съда е видяла Ираклий Сатинов? Трябвало е да прикрива чувствата си, да не трепне и дори да се престори, че не го познава, защото всички наблюдават нейната и неговата реакция. Но каква е била изненадата й, шокът и преди всичко тревогата: дали децата са в безопасност? Или може би присъствието на Сатинов означава, че децата…
Обвиняемата: Ще разкажа, гражданино съдия. Моят мъж Иван Палицин намери цианид от лабораторията на НКВД.
Сатинов: Откъде знаехте кои плочи да обработите?
Обвиняемата: Знаех, че другарят Сталин обича грузинска народна музика, песните от филмите „Волга-Волга“ и „Веселите момчета“ и арии от опери на Глинка и Чайковски. Затова обработих с отрова именно тях.
Сатинов: Служили сте на японските милитаристи, на полските панове и на английските империалисти в сговор с Юда Троцки?
Катенка настръхна, като си представи за какво е мислела в това време Сашенка: Снежанка и Карло, къде са? Какво е станало с тях?
Обвиняемата: Да, Троцки нареди да бъдат извършени тези убийства, изпълнявайки волята на японските милитаристи и английските колонизатори.
Сатинов: А връзката с белогвардейците, с бившия ротмистър Саган, който е насочвал действията ви от името на Троцки, принуждавайки ви да използвате методите, на които ви е обучил в миналото?
Обвиняемата: Имате предвид сексуалната поквара ли? Да, с такива методи вербувах агенти като например писателя Беня Голден.
Сатинов: Стана ли писателят Голден ваш агент?
Обвиняемата: Опитах се да го вербувам, както ме учеше ротмистър Саган, но трябва да призная истината пред партията — Голден беше дилетант, безпартиен еснаф, на когото липсваше бдителност, той нямаше отношение към нашия заговор, като го смяташе за „игра“.
Улрих: Променяте ли показанията си?