Сталин наля на мен и на себе си вино и седна на масата. Аз се настаних между тях двамата.
— Е — каза Сталин, като тъпчеше лулата си с тютюн, — какво става по делото на Палицина?
Надявах се да не ми проличи вълнението, което винаги изпитвах при споменаването на това име.
— Тя изглеждаше такава твърда болшевичка, истинска съветска жена — продължи Сталин. — Помня, че я видях в кабинета на Владимир Илич в Петроград… — Той тъжно поклати глава. — За съжаление има хора, които са способни десетки години да крият истинското си лице.
Аз погледнах Берия.
— Тя призна всичко — каза той.
— И процесът мина гладко — добавих аз.
— Ти я познаваше отблизо, нали, бичо? — попита ме Сталин.
Аз кимнах.
— Те разкаяха ли се, показаха ли, че съжаляват? — попита Сталин, пускайки кълбо дим от лулата си.
— Иван Палицин се разкая — отвърна Берия с дрезгав смях. — Държеше се добре и в последния момент извика: „Да живее другарят Сталин!“
Сталин смучеше лулата си, притворил златистите си очи.
— Но Мендел Бармакид, що за стар глупак! — продължи Берия. — Той отказа да се разкае.
— Той винаги е бил привърженик на партийната етика — отбеляза Сталин с явна симпатия.
— Постъпих с Бармакид, както се разпоредихте — отвърна Берия.
Сталин и Берия бързо си размениха конспиративни усмивки — знам, че те се радваха на интригите си. Веднъж Берия ми разказа как е „организирал“ автомобилна катастрофа за един другар, твърде известен, за да бъде арестуван и разстрелян.
— Бичо, интересува ли те да чуеш за Мендел Бармакид? — попита ме Сталин.
— Да — отвърнах, макар че, честно казано, това ме плашеше.
— Разкажи, Лаврентий — нареди Сталин.
— Аз му казвах: „Признай си и другарят Сталин ще те помилва“ — започна да обяснява Берия. — И какво мислиш, направи Мендел? Като се разкрещя: „Никога! Аз съм невинен и ще си остана честен болшевик до последния си дъх!“ И взе, че се изплю в лицето ми, а после и на Кобулов…
— Там е грешката му — замислено произнесе Сталин.
— Кобулов побесня и го подхвана. Това беше.
— Каква глупава гордост! — Сталин ме погледна. — Но ти следеше делото, нали, бичо?
— Да, другарю Сталин. Според вашето указание. — При това случайно хвърлих мрачен поглед към Берия. Сталин имаше изключително развита интуиция и веднага го долови.
— И какво? — попита той.
— Ами нищо особено — промърмори Берия и ме ритна под масата. Но колкото и ловък и коварен да беше, никой досега не беше успял да скрие нещо от Сталин.
— Имаше отклонение от нормите на социалистическата законност, другарю Сталин — казах аз, превъзмогвайки себе си.
— По-конкретно — хладно настоя Сталин.
Берия отново ме ритна под масата, но беше вече късно.
— В НКВД работят предани и ревностни кадри — казах аз, обливайки се в студена пот, — но в случая се сблъскахме с рядък случай на еснафски подход и тъпоумие.
— Това известно ли ви е, другарю Берия?
— Да, научих за това, другарю Сталин, и правя служебно разследване.
— Мислех, че сте прочистили органите от окопали се там мерзавци. Виновните трябва да бъдат наказани! — Сталин внимателно ни изгледа един след друг. — Така. Другари Берия и Сатинов, сформирайте комисия, в която да влизат другарите Шкирятов, Маленков и Меркулов. Очаквам доклад в най-кратък срок.
В това време навън се чу шум от пристигащи коли и Сталин стана да посрещне поканените за вечеря членове на Политбюро.
Ние с Берия останахме сами.
— Мамка ти, кучи сине — сръга ме в ребрата Берия, — за какъв дявол плещиш пред него?
В стаята влязоха Молотов, Ворошилов и останалите ръководители.
Докато вечеряхме, Сталин застана много близо до мен.
— Ах, каква красавица е тази Сашенка! — каза тихо той. — Какви трудни решения трябва да взимаме.
22
— Приключихте ли, мила? — попита Агрипина.
От задуха и наситения парижки аромат на Катенка леко й се гадеше. Максим беше прав: историята на това чуждо семейство я погълна изцяло. Нямаше търпение да узнае какво е станало с тях, но пропуснатите страници от мемоарите на Сатинов още повече объркваха нещата. И най-тъжно е, сега беше сигурна, че Сашенка е умряла. Трябва да се обади на Роза и да й съобщи, че и двамата й родители са разстреляни. Последните думи на Иван Палицин били: „Да живее Сталин“, а вуйчо й Мендел не е умрял от сърдечен удар, а е бил пребит до смърт.
Но как е загинала Сашенка? Дали е била изнасилвана от охраната? Измъчвана с глад? Изтезавана и пребита? Само един човек можеше да отговори — трябваше да тича при Сатинов. Колкото и да беше ядосан от последното й посещение, тя трябваше да го види, преди да е умрял.