— Защо ми помагате? — попита тя.
— Правя услуга на уважаван колега архивар и мой чичо. Да, Кузма ми е чичо. Ние сме потомствени архивари, моят баща е работил в държавния архив, а преди него там е работил и дядо ми.
— Велика династия от архивари — отбеляза Катенка.
— Между нас казано, точно така мисля и аз! — Шчеглов грейна, а златните му зъби проблеснаха на електрическата светлина. — Не бива да записвате нищо. И не забравяйте, че нищо не бива да се публикува. Съгласна ли сте?
Катенка кимна и седна на бюрото му. Той свали тънка бежова папка от рафта, отвори я, наплюнчи пръст и прелисти няколко страници.
— Първа сцена. Списък със 123 имена, подписан от Сталин и другите членове на Политбюро на 9 януари 1940 година.
Сърцето на Катенка подскочи. Списък на осъдените на смърт. Шчеглов си тананикаше, докато сочеше с пръст списъка.
82. Палицин, И. Н.
83. Цейтлина-Палицина, А. С.
84. Бармакид, Мендел.
Тя видя, че списъкът е адресиран до Сталин и членовете на Политбюро и подписан с дребни букви със зелено мастило — „Л. П. Берия, нарком на вътрешните работи на СССР.“
Шчеглов следваше с пръст бележките около напечатаните на машина имена:
Съгласен, Молотов
Да бъдат смачкани тези предатели като змии. Гласувам за смъртно наказание! Каганович
Да бъдат разстреляни тези пачаври и негодници като кучета. Ворошилов
И най-безапелационното:
Разстреляйте всичките.
Й. Ст.
— Значи са били осъдени на разстрел — промълви Катенка, — но дали всички са били…?
— Сцена втора — Шчеглов плъзна документа по масата, обърна се към рафта, потърси нещо и й подаде служебна бележка, която напомняше с небрежните си драсканици и странните петна за безпощадната затворническа действителност.
До коменданта на спецобект 110 Голишев
21 януари 1940 г.
Съобщете на майор В. С. Блохин, началник военни операции, че долуизброените затворници са осъдени на разстрел.
Следваше списъкът от 123 имена. Сашенка и Ваня бяха в самото начало. С дебела червена връв към документа бяха прикрепени над сто изпоцапани, смачкани бележки, че присъдата е изпълнена с попълнените имена и дати.
С треперещи ръце Катенка намери бележката за Иван Палицин.
„По заповед на замнаркома другаря Кобулов ние, долуподписаните… на 21 януари 1940 г. в 04,41 изпълнихме присъдата…“ Следваше подписът на полупияния изпълнител на присъдата „В. С. Блохин“. Катенка беше чувала за него от Максим — главният сталински палач носел касапска кожена престилка и кепе, за да пази любимата си униформа на НКВД от пръските кръв.
Катенка почувства как я заобикаля зло и празнота. Не плачеше, беше прекалено потресена. Вместо това се чувстваше замаяна и безсилна.
Другите бележки бяха същите. Помисли си, че всяко листче хартия е краят на един живот и на едно семейство. Просто нямаше сили да потърси бележката за Сашенка, но после започна да обръща страниците много бързо, почти късайки ги.
— Не я намирам — гласът й трепереше.
Шчеглов си погледна часовника.
— Нямаме много време, скоро ще дойде колегата ми. Да се върнем половин година назад към началото на делото. Погледнете това. Трета сцена.
Той сложи пред нея пожълтял лист хартия с напечатана в горния край с черни букви бланка — „Кабинет на другаря Сталин“. Целият лист беше покрит с драсканици и щрихи с дебел зелен и червен молив, скицирани вълци и случайни думи. Но секретарят на Сталин беше записал точната дата и часа: „5 май 1939 г. Пратено в архив в 23,42.“
Същата вечер, когато Берия беше показал на Сталин материалите от подслушването на Сашенка и Беня в „Метропол“.
Катенка се взря в дебелите, мръсни стъкла на очилата на Шчеглов и видя отражението на собствените си тревожни очи, после се вгледа в документа пред себе си. Бавно започна да сглобява нощната драма, обрекла на гибел Сашенка и цялото й семейство. Тя знаеше, че Сталин, след като е прочел записа, се възмутил и нарекъл Сашенка „развратница… уличница“. Тя извади от чантата си бележника и погледна реда на посетилите Сталин в онази нощ:
21,00 Л. П. Берия
Напуска в 21,30
21,30 И. А. Сатинов
Напуска в 21,45